Велизар Енчев: САЩ ни третират като васална държава

 Русия е в правото си да реагира на експанзията на НАТО в последните 25 години. Експанзия, която бавно, но сигурно се приближава до руските граници

Ако не беше намесата на рус­кия президент Владимир Путин, днес Сирия щеше да бъде владение на Ислям­ска дър­жава

– През миналата сед­мица минис­търът на отб­раната на САЩ официално обяви в Талин раз­полагането на най-големия до момента американ­ски боен кон­тин­гент у нас. Ако тази заявка стане факт, това ще повиши ли нивото на сигур­ност в Бъл­гария или нап­ротив, ще генерира нап­режение?

– Тази заявка със сигур­ност ще се реализира, защото вече бе пот­вър­дена от премиера Бойко Борисов, оправ­давайки се със срещата на високо ниво от миналата година. Дори Борисов си поз­воли да заяви, че няма нищо притес­нително в това, че в Бъл­гария ще се провеж­дат такива мащабни военни учения. Това не било нищо повече от временно присъс­т­вие на натов­ски сили в Бъл­гария, което било по силата на договора от 2006 година за нашето присъединяване към воен­ния пакт. Ако изяв­лението на Борисов издава нераз­биране или съз­нателно загър­б­ване на проб­лема, то изяв­лението на вън­ш­ния минис­тър Даниел Митов, който привет­с­тва прис­тигането на американ­с­ките тан­кове, а също така и изяв­лението на видни десни политици като Алек­сан­дър Йор­данов, който пък се моли за масивна бойна тех­ника и то американ­ска да присъс­тва у нас, говори, че дяс­ното прос­т­ран­с­тво, управ­ляващите, в лицето на ГЕРБ, и под­к­репящата ги коалиция — РБ и ПФ, както и част от АБВ, са зав­ладени от една русофобия, в дъното на която стои тях­ната гузна политическа съвест. Това, което става с раз­полагането на американ­ски военни сили в Бъл­гария наис­тина е след­с­т­вие от член­с­т­вото ни в НАТО. В крайна сметка обаче срещата на високо рав­нище в Уелс миналата година в нито един момент не прецизира обс­тоятел­с­т­вата, при които ще се раз­полага тази бойна тех­ника не само в Бъл­гария, но и в трите Прибал­тийски репуб­лики, Полша и Румъния, а обс­тоятел­с­т­вата от миналата година до сега са коренно раз­лични. Днес ние сме свидетели на едно високо нап­режение в отношенията между САЩ и Русия. Много тежка военна и политическа обс­тановка в Украйна, където се очак­ват нови военни сблъсъци, засил­ване на нап­режението в районите на ИДИЛ, където запад­ната коалиция показва неп­рес­танно своята без­помощ­ност да се противопос­тави на нас­тъп­лението на тези радикални ислямис­тки групировки. Дали Западът е нес­пособен или не желае да се справи с тези групировки, които той съз­даде със своите неадек­ватни и целенасочени дейс­т­вия — Араб­с­ките пролети в Либия, Египет, Тунис и като кулуминация в Сирия? Когато говорим за раз­полагане на американ­ска бойна тех­ника в Бъл­гария трябва да си зададем екс­пер­т­ния въп­рос срещу кого трябва да бъде насочена тя — срещу реал­ната зап­лаха от ИДИЛ или срещу един кон­ф­ликт в Украйна, генериран изцяло от Запада.

– Какви са причините да не може да се намери тол­кова време мирно решение на кон­ф­ликта там, особено след като рус­кият и украин­с­кият народ дълго време са съжител­с­т­вали в мир и раз­бирател­с­тво?

– Това, което става в Украйна, това, което става в отношенията между САЩ и Русия и това, което става с раз­полагането на американ­ска бойна тех­ника в гореиз­б­роените дър­жави е след­с­т­вие от пог­реш­ната западна политика и причината изобщо не трябва да се търси в рус­ката страна, защото тя е в правото си да реагира на екс­пан­зията на НАТО в пос­лед­ните 25 години. Екс­пан­зия, която бавно, но сигурно се приб­лижава до рус­ките граници. Отговорът на Русия от меж­дународ­ноп­равна гледна точка се нарича анек­сия. Но от геополитическа гледна точка, национална гледна точка, това беше неиз­бежно. Първо, ако Русия не бе присъединила Крим към своята територия, Черно море щеше да стане американ­ско море и Русия почти нямаше да има дос­тъп до него. Второ, това, което се случи в Крим, въз­п­роиз­вежда феномена Косово, а след този прецедент от меж­дународ­ноп­равна гледна точка „дверите на ада“ са отворени, образно казано. Но преди Косово ние бяхме свидетели и на други случаи на погаз­ване на меж­дународ­ното право, които за съжаление са недопус­тими, но се случиха. През 2003 година британско-американската коалиция нападна Ирак без валидна резолюция на Съвета за сигур­ност на ООН. Каз­вам валидна, тъй като Съвета за сигур­ност не е гласувал резолюция, която нед­вус­мис­лено да поз­волява на САЩ и Великоб­ритания да извър­ш­ват агресия и военни дейс­т­вия срещу една независима дър­жава. След тази агресия срещу Ирак, под­к­репена от коалицията на желаещите, в която беше и Бъл­гария, меж­дународ­ното право бе пос­тавено под въп­рос и още тогава американ­ски и британ­ски специалисти обявиха, че това е неговия край след края на Студената война. Но се оказа, че има още подобни погаз­вания в пос­лед­с­т­вие, когато френско-британската коалиция атакува отново легитим­ния режим на Муамар Кадафи в Либия, в след­с­т­вие на което в Близ­кия Изток нас­тъпиха процеси, довели до раз­падането на цветущи до момента дър­жави и въз­раж­дането на редица ислямис­тки движения с отк­ритата финан­сова помощ на Саудит­ска Арабия, Тур­ция и на първо място раз­бира се САЩ и Великоб­ритания. Говорейки по всички тези въп­роси, всеки нор­мален човек, който раз­бира елемен­тарно от вън­шна политика, си дава сметка, че не Русия, а Западът, воден от САЩ, въз­бужда кон­ф­лик­тите, след което сам ги решава. В кон­к­рет­ния случай обаче Русия е в правото си да реагира и решението за раз­полагането на нови 40 ракети за защита на ней­ните граници е неиз­бежен ответен акт на самоот­б­рана.

– А какво целят с тези си дейс­т­вия САЩ?

– Те не се стремят към война с Русия по много причини, най-важната от които е, че те си дават сметка, че нямат потен­циал да победят Рус­ката федерация, а дори да го пос­тиг­нат цената ще бъде такава, че САЩ ще понесат огромни загуби, както и целият западен свят. САЩ целят да сменят рус­кото ръковод­с­тво. Те желаят да пос­тавят Русия на колене и да я превър­нат в една от сателит­ните дър­жави на новия световен ред. С тази цел започна атаката срещу рус­ката рубла. С тази цел бяха свалени цените на нефта на светов­ните пазари — една тен­ден­ция, която сериозно раз­к­лати рус­ката икономика. Но руско-китайският отговор също не закъсня. Това споразумение, което беше сключено между Рус­ката цен­т­рална банка и Китайс­ката банка за извър­ш­ване на финан­совите операции във валутите на двете дър­жави — руб­лата и юана е много сериозно съп­ротив­ление срещу доминацията на американ­с­кия долар, а споразуменията в този дух между дър­жавите от БРИКС ще пос­тавят в близко бъдеще под въп­рос не само доминацията на американ­с­кия долар, но и водещата роля на запад­ната икономическа сис­тема. В крайна сметка в света трябва да има баланс на геополитичес­ките, икономичес­ките и финан­совите интереси. Доминацията на долара е изкус­т­вена, но нека не заб­равяме, че когато говорим за нея една от глав­ните причини зад кулисите за агресията и срещу Ирак, и срещу Либия бе намерението на Сад­дам Хюсеин и Муамар Кадафи да започ­нат раз­п­лащания за своите пет­ролни дос­тавки не в долари, а в евро.

– В такъв случай къде е интересът на Европа. Трябва ли тя, както е сега, да бъде пришита към всички позиции а САЩ?

– Икономичес­кото сърце на Европа е Гер­мания, а тя, след края на Втората световна война, а дори и след края на Студената война, все още има ком­п­лекс за малоцен­ност заради извър­шеното от нацис­тка Гер­мания. Нека не заб­равяме, че голям процент от гер­ман­с­кия златен резерв се намира на територията на САЩ. Гер­ман­с­кият политически елит все още не се е освободил от този ком­п­лекс за малоцен­ност. Между другото, този ком­п­лекс за малоцен­ност и под­чиненост е харак­терен и за Япония. Като пос­ланик в чуж­бина съм водил подобни раз­говори с дип­ломати от Гер­мания и Япония, които попитах поради каква причина такива велики икономически сили като тех­ните страни се под­чиняват на доминацията на САЩ. Доста дип­ломатично ми бе казано, че пос­ледиците от Втората световна война са все още незаличими не само в съз­нанието на двата народа, но и в дип­ломатичес­ките отношения. Този феномен не бива да се заобикаля, защото пос­ледиците от Втората световна война са налице и днес. Когато говорим за нея не бива да заб­равяме как мина чес­т­ването на 9-ти май тази година, когато Западът бой­котира чес­т­ванията в Мос­ква и много западни анализатори и политици осъдиха това поведение на своите елити, защото ако не беше решаващата роля на СССР за раз­г­рома на хит­лерис­тка Гер­мания, днес политичес­кият ред в Европа щеше да бъде коренно раз­личен. Нас­коро излезе едно американ­ско проуч­ване, което сочи, че на всеки убит американ­ски вой­ник след десанта в Европа се падат осем­десет загинали съвет­ски вой­ници. Раз­ликата е 1 към 80, което само по себе си говори за приноса на СССР за победата над тази чума на 20 век. Затова мисля, че днес се прави опит за пренареж­дане на светов­ния ред след края на Втората световна война и за един вторичен раз­пад на Съвет­с­кия съюз, тъй като това което се случи през 1991 година след пър­вич­ния раз­пад на СССР очевидно не задоволява запад­ните стратези и те въз­намеряват да нанесат вторичен удар на Рус­ката федерация. По тази причина се под­палиха огнищата в Грузия, в Украйна, в Чечения и най-вече в Близ­кия Изток. И нека да не заб­равяме, че в меж­дународен план, ако не беше намесата на рус­кия президент Владимир Путин, днес Сирия щеше да бъде владение на Ислям­ска дър­жава. След неговата намеса в сирийс­кия кон­ф­ликт се стигна до разоръжаването и освобож­даването на Сирия от химичес­ките оръжия, като по-този начин бе предот­в­ратено нах­луването на американ­с­ките войски. Ако Путин не се беше намесил, днес Ислям­ска дър­жава щеше да има столица Дамаск.

– Като говорим за пренапис­ването на историята, редица десни апологети от сут­рин до вечер говорят, че всъщ­ност СССР е окупирал Бъл­гария и цяла Източна Европа. Едва ли не съвет­с­ките войски не са освободител от нацис­т­кия гнет, а окупатор. Как стоят нещата пог­лед­нато от юридическа гледна точка?

– Юридически пог­лед­нато, през Втората световна война Бъл­гария е учас­т­ник на страната на нацис­тка Гер­мания по силата на Виен­с­кия пакт, под­писан от министър-председателя Бог­дан Филов. Съвет­с­ката армия влиза на територията на Цар­с­тво Бъл­гария, тъй като ние сме съюз­ници на нацис­тите. Второ, от чисто юридическа гледна точка съвет­с­ката армия влиза след споразумението между тримата големи — Чър­чил, Сталин и Руз­велт първо в Техерен, а после и в Ялта. По този начин изобщо не може да се оспорва легитим­ността на съвет­с­кото военно присъс­т­вие в Бъл­гария. Друг е въп­росът, че Бъл­гария точно в този момент обявява война на хит­лерис­тка Гер­мания, но трябва да се отчита и факта, че преди това страната ни беше обявила война на САЩ и Великоб­ритания и едно от глав­ните обвинения по време на Народ­ния съд срещу минис­т­рите, народ­ните пред­с­тавители и реген­тите бе обявяването именно на тази сим­волична война. Добавим ли учас­тието на окупацион­ния ни кор­пус в бивша Югос­лавия и Гър­ция, Бъл­гария се прев­ръща в пъл­ноценен учас­т­ник във вой­ната на страната на Гер­мания, Италия и импер­ска Япония. Интересно е, че дес­ните сили в бъл­гар­с­кия пар­ламент на 9 май тази година зас­танаха именно на страната на хит­лерис­тка Гер­мания и го обявиха от пар­ламен­тар­ната трибуна. Когато се раз­г­леж­даха проек­тите за дек­ларация на ГЕРБ, БСП, „Атака“ и моята, така нареченото дясно мнозин­с­тво отх­върли пред­ложението за приз­наването на приноса на съп­ротивата в Бъл­гария за края на Втората световна война. Отх­вър­лено бе и моето пред­ложение за приз­наването на приноса на бъл­гар­с­ките военни по време на пър­вата и втората фаза на Отечес­т­вената война и по кон­к­ретно моето пред­ложение да се приеме наименованието Отечес­т­вена война. Също така по един много срамен начин депутатите от ГЕРБ и РБ отп­равиха обидни квалификации към учас­т­ниците в антифашис­т­ката съп­ротива в Бъл­гария. Ако подобна лек­сика се изпол­зва от депутати по отношение на учас­т­ниците в антифашис­т­ката съп­ротива във Фран­ция, Италия, да не говорим за Чехия или Словакия, реак­цията на общес­т­веността и политичес­кия елит ще бъде едноз­начна — отс­т­раняване от политичес­кия живот на подобни хора. Не случайно тогава аз се обър­нах към дяс­ната част на пар­ламен­тар­ната зала, обвинявайки ги в пронацис­тки нас­т­роения и ги попитах дали по тях­ната логика героят на Бел­гия Тодор Ангелов — бащата на Свобода Бъч­варова, също е ман­д­ра­джия и шум­карин, както те наричат бъл­гар­с­ките пар­тизани, защото той е един от ръководителите на антифашис­т­ката съп­ротива в Бел­гия, раз­с­т­релян от фашис­тите. По тях­ната логика той също е такъв, но те никога не биха си поз­волили на територията на Бел­гия да отп­равят подобни квалификации към този герой, чийто памет­ник се намира в Брюк­сел. С две думи, дяс­ната коалиция, управ­ляваща в момента в Бъл­гария, трудно може да скрие своите сим­патии към режима на цар Борис III, който със своята политика доведе Бъл­гария до Трета национална катас­т­рофа. Да не заб­равяме кои са пър­вите две, случили се под скип­търа на фамилията Сак­с­кобург­гот­ски. Пър­вата национална катас­т­рофа е 1913 година, след края на Меж­дусъюз­ничес­ката война. Втората е края на Пър­вата световна война и Ньойс­кия договор, след който Бъл­гария отново е победена страна, а третата е случилото се 1941 година с учас­тието на Бъл­гария в хит­лерис­т­ката коалиция. На този фон защитата на подобна политика от управ­ляващите в Бъл­гария е отк­ровена пропаганда на нацизма.

– Това, че американ­с­кият минис­тър на отб­раната обявява раз­полагането на американ­ски войски и тежко въоръжение у нас без да се допита до нашето правител­с­тво, ако вяр­ваме на думите на минис­тър Нен­чев, може ли да бъде тъл­кувано като зап­лаха за суверенитета на страната ни?

– Изяв­лението на Аштън Кар­тър показва, че САЩ и натов­с­ките ни съюз­ници ни третират като васална дър­жава, а не като рав­ноп­равен пар­т­ньор, а реак­цията на Нен­чев за сетен път го показва като неадек­ватна лич­ност в МС на Бойко Борисов. Не случайно депутатът от ГЕРБ — г-н Радев нап­рави изяв­ление в кулоарите на пар­ламента, че очевидно има несъг­ласувани дейс­т­вия в политичес­кото ръковод­с­тво на Минис­тер­с­т­вото на отб­раната. За мен минис­тър Нен­чев отдавна тряб­ваше да си е подал остав­ката или да бъде увол­нен от премиера. Нека не заб­равяме поведението му по въп­роса за ремонт на нашите изт­ребители МиГ-29, когато той еднос­т­ранно обяви прек­ратяване на преговорите с Русия, след което пренасочи тези въз­можни ремонти към Полша, а малко по-късно преговорите пропад­наха. Пред дни пък Бойко Борисов му нанесе звучен шамар, заявявайки, че тези преговори може да бъдат стар­тирани отначало. Нен­чев също така се провали и с т.н. сезиране на прокуратурата за ужким пред­лагания му под­куп. И до ден днешен не е ясно истина ли е това, или измис­лена от него операция за прик­риване на нещо друго. Този минис­тър момен­тално трябва да напусне правител­с­т­вото и заради прог­рамата „2020“, която по същес­тво посочи Русия като наш стратегически против­ник и ангажира Бъл­гария с нов военен бюджет, който е непосилен за нашите въз­мож­ности. Само тези факти, които изб­роих категорично посоч­ват Николай Нен­чев като най-неуспешния военен минис­тър на Бъл­гария след 1989 година.

– Вие влязохте в спор с него и по темата за досиетата на „Военно инфор­мация“. Какви са ви наб­люденията върху работата на новия шеф на служ­бата Йор­дан Бакалов и удачен избор ли е той?

– Първо, аз пред­ложих проек­тозакон за зак­риване на Комисията по досиетата и само преди две сед­мици имаше раз­г­леж­дане на моето пред­ложение във Вът­реш­ната комисия, пред­седател­с­т­вана от ген. Атанас Атанасов. ГЕРБ, рефор­маторите и ДПС отх­вър­лиха пред­ложението, докато БСП и Красимир Каракачанов от ВМРО го под­к­репиха. АБВ се въз­държа, а от БДЦ под­к­репиха ГЕРБ и РБ. Интерес­ното беше, че след като изнесох документи за прес­тъп­ления в Комисията по досиетата, за които е сезирана и град­с­ката прокуратура и тече раз­с­лед­ване съв­мес­тно с офицери от ДАНС, които вече раз­говаряха с мен, и след като изнесох документи, които никога не трябва да се пуб­ликуват, защото засягат българо-турските, югославско-турските, сръбско-македонските отношения и пред­с­тав­ляват дър­жавна тайна дори 50 години след тях­ното пуб­ликуване, показах и пред жур­налисти документи от Комисията по досиетата, на които са зачер­тани имената на наши сът­руд­ници така че от долу прозират и се виж­дат. Това е прес­тъп­ление и по Наказател­ния кодекс, и по Закона за комисията по досиетата. Въп­реки товап­ред­с­тавителят на ДПС — г-н Карадайъ заяви, че всичко изнесено от мен не пред­с­тав­лява дър­жавна тайна и трябва да бъде извес­тно на бъл­гар­с­ката общественост.Аз му отговорих, че естес­т­вено г-н Карадайъ смята, че всичко, отнасящо се до интересите на Тур­ция, трябва да бъде пуб­лично, тъй като изнесената инфор­мация показва, че работата на нашето разуз­наване на територията на бивша Югос­лавия е насочено срещу импер­с­ката политика на Тур­ция. Пър­вата новина от тази комисия е, че ДПС отново оказа решаваща под­к­репа на ГЕРБ при приемане или отх­вър­ляне на дадени законоп­роекти. Втората е, че ДПС показа, че е тур­ска пар­тия. Що се отнася до служба „Военно разуз­наване“, аз имах едно изказ­ване в пленарна зала, в което се обър­нах дирек­тно към тогава кан­дидата за шеф на „Военно разуз­наване“ Йор­дан Бакалов и го попитах дали наис­тина ще прис­тъпи към увол­нението на всички офицери, които са наз­начени броени сед­мици преди 10 ноем­ври 1989 година и попадат под ударите на неговата лус­т­рационна брадва. Той не ми отговори, но минавайки пок­рай него се обър­нах и му казах, че ако той нап­рави тази сеч, това ще бъде срам за воен­ното разуз­наване, защото става дума за офицери, които много добре поз­навам и съм работил с тях. Казах му, че от подобни дейс­т­вия ще загуби само воен­ното разуз­наване и Бъл­гария, а той ми отговори рязко, че моето изказ­ване било пълно с лъжи и манипулации и неговата дей­ност щяла да бъде под­чинена изцяло на закона. Както раз­бираме обаче във „Военна инфор­мация“ тази кад­рова сеч вече е започ­нала, при това от човек с металур­гично образование, който няма никакви допирни точки с разуз­наването. Той не отговаря дори на законовото изис­к­ване, което трябва да влезе в закона за десет години необ­ходим стаж в тази област. Според депутати от БСП Бакалов не отговаря и на друго основно изис­к­ване — отлично владеене на анг­лийски език. Не на пос­ледно място Бакалов е чисто политическо наз­начение, за което спор няма, защото дори пред­с­тавители на пар­тия ГЕРБ тихомъл­ком приз­нават, че той не е най-добрата кан­дидатура, която да задоволи очак­ванията на екс­пер­тите.

– Вие съз­дадохте нова политическа фор­мация „Бъл­гар­ска пролет“, която вед­нага бе оприличена на гръц­ката „Сириза“. Какво е бъдещето на една крайна левица у нас, при положение, че премиер, който е готов да протес­тира заедно с работодателите, а не с хората, има тол­кова висок рей­тинг?

– Първо, въп­реки че е лява пар­тия, „Бъл­гар­ска пролет“ не е крайна левица. Второ, прог­рамата на „Сириза“ е лява, но тя все още е само намерение. В същото време тази лява прог­рама е реализирана от дес­ния премиер Вик­тор Орбан в Унгария. Ако пог­лед­нете резул­татите от управ­лението на Вик­тор Орбан в пос­лед­ните няколко години ще видите, че намеренията на „Сириза“ и реализираното в Унгария показва още вед­нъж, че когато става дума за защита на национал­ните и икономичес­ките интереси няма ляво и дясно. Тук идеологичес­ките тер­мини са пог­решни. Става дума за социална политика, за отх­вър­ляне на дик­тата на тран­с­национал­ните ком­пании. Говорим не за ляво и дясно, а за грижа за въз­рас­т­ните хора, грижа за без­работ­ните младежи и за отс­тояване на национал­ните интереси в икономически план. По този повод нека да кажа, че евен­туал­ното под­пис­ване на ТТИП между ЕС и САЩ ще удари най-вече дър­жавите от Цен­т­рална и Източна Европа, които имат все още слаби икономики. Затова примерът на Унгария и намерението на „Сириза“ да пос­ледва този пример трябва да бъде под­к­репяни. Друг е въп­росът, че правител­с­т­вата на Гър­ция в пос­лед­ните 20 години си поз­волиха много безот­говорна финан­сова политика. Трябва да приз­наем обаче, че поведението на Гър­ците в нас­тоящия момент показва не само национално дос­тойн­с­тво, но и опит за защита на най-уязвимите социални слоеве в страната. Не случайно големият спор между кредиторите и Гър­ция е дали да се посяга на пен­сиите и дали да се посегне на мал­кия и сред­ния биз­нес. Цип­рас трябва да бъде под­к­репен най-вече за пен­сионерите в Гър­ция. Това е пример за отс­тояване на национална кауза, дори ако правото не е изцяло на твоя страна. А ние, Бъл­гария, най-бедната страна в ЕС, кога ще имаме подобна политика? При това нашите задъл­жения към кредиторите са в пъти по-малко, а ние дори не си поз­воляваме да водим подобни преговори, как­вито си поз­волява Гър­ция. Но все пак, докато говорим за „Сириза“ и политичес­ките й намерения, не трябва да заб­равяме, че наб­людаваме тях­ната реализация в Унгария, а надявам се това ще се случи и в Испания след изборите.

Иван Гай­даров, в. „Земя“