Хипотетично избиране на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН ще представлява фатален удар за нео-османизма. Той фактически ще бъде спрян в посока „Балканите“ за следващите 6 години, защото България би получила огромно влияние в международната политика. Това реално ще означава край на амбициите на Ердоган, защото в южна и източна посока нео-османизмът е вече съкрушен. На юг Сирия се превръща в руски протекторат, а на Изток Иран се завърна на сцената по-силен от всякога. Ако и на Балканите се получи „блокаж“, нео-османизмът ще се превърне в чисто академична дисциплина за философстване в аудиториите.
Държава, която има генерален секретар на ООН се счита, че има за съюзници всички велики сили. Т.е. тя е удобният партньор за всички, такъв който няма да накланя везните в ничия полза. За срока на мандата на подобен генсек, тази държава става практически недосегаема. Дори чисто формално, чрез въпросния пост, тя би могла да предизвика много повече шум в света и да предизвика реакции. Преди години България беше за 2 години непостоянен член на Съвета за сигурност. Тогавашният елит спечели от това, защото успя да изтъргува нашия глас в полза на САЩ, срещу влизане в НАТО. Доколко това е бил правилен ход не е ясно, но е факт, че получихме членство в НАТО, а САЩ получиха сигурен глас, за да си палят войните по света.
Генералният секретар ръководи дейността на цялата администрация, от него зависят представителите на ООН в целия свят. Доколкото част от тези представители са американските марионетки за влияние (напр. Николай Младенов в Ирак), то генсекът става много важен и за американската политика.
Фактически, ако извадим късмет да се сдобием с генерален секретар на ООН, това би могло да ни спести десетки милиарди военни разходи, които се надигат на хоризонта, за да възпираме бежанци, нео-османисти, ердогановци, давутоглута и пр. Макар е да е на проблемен кръстопът, България поне за 6 години ще стане непоклатима зона на стабилността в региона. Всъщност, от това ще са доволни дори русофобите, защото с генсек на ООН, ние ще бъдем по-независими дори от „руската имперска политика“.
Заради всички тези обстоятелства, и заради факта, че Ердоган се клати доста мощно, самият той е бесен от възможността България да получи генерален секретар. Именно той дърпал конците на българското правителство да размотае кандидатурата, и ако не може напълно да я отреже, поне да намали шансовете и. Засега концепцията върви успешно, защото целият свят напира да я издигнем, а ние се занимаваме с Методи Андреев, Сашо Йорданов и със сигнали до ДАНС за изтекли грами…
Сливен ДНЕС и УТРЕ 