Все повече хора пишат, все по-малко четат

КНИЖНИЯТ ПОТОП 
Любомир Левчев 

Някога думата книга – biblion, е означавала божествено свето писание. Днес, това, което наричаме книга е само един носител на мисли. Не е единствения, нито първия. Както самата мисъл, както писмеността (превръщаща мислите в знаци), книгата има своя история. И това е справедливо, защото историческото време започва от мига, когато човекът се е научил да пише.

Първият, най-интимният и тайнствен носител на мислите, разбира се, е паметта. Така че книгата може да бъде призована от съда на времето и с презрителното определение “запаметяващо устройство”.
Всеки, който се е опитвал да задържи миг, светлина или истина е почувствал с какво нежелание мислите се превръщат в писменост и книга. Те сякаш се съпротивляват на пишещия. Те предпочитат да си останат в непристъпното лоно на съзнанието. Но човекът не се доверява на паметта си и с най-голямо настървение търси нейните заместители. Може би това е само бегло свидетелство, че ние и “нашите” мисли не сме едно и също.

Трудно е да се определи кой е бил първия помощник или заместител на паметта. Да кажем, че това са били глинените плочки на клинописната литература. В дворцовата библиотека на Асурбанипал, са открити 20000 такива глинени книги. Сега можем да си представим тогавашните “печатници” като тухларници. И все пак, материалът за писане е бил същия, от който са се правили крепостите и храмовете.

Египет на фараоните е изобретил папируса. Това е бил революционно нов носител на мисли. Папирусът е бил много по-лесен за употреба. Той напомня хартията и върху него се пише с писец и мастило от сепия. Една разкошна статуя с очи от естествени кристали ни гледа от Лувъра. Това е Кай – писарят на Владетеля. Този шедьовър ни показва как е ставала египетската магия.

Папирусът е бил лек и удобен за четене на трона или на фараонската кушетка. А при топъл и сух климат той е изглеждал безсмъртен като душата. Книгата е придобила формата на свитък и често пъти са се получавали твърде дълги рулони, съхранявани в скъпоценни калъфи. Папирусът се е правил от едноименната тръстика, растяща само в делтата на Нил и на остров Сицилия. Така че Египет е бил монополист на новото “запаметяващо устройство”. И когато Птолемеите решават да превърнат Александрийската библиотека в най-голямото книгохранилище на света, те просто са забранили износа на папирус.

 

Така са искали да се справят с опасната конкуренция на Пергам и особено на Ефес. Библиотеките на тези два града-държави са били наистина велики. Сградата на ефеската библиотека бих прибавил към чудесата на света. Но по отношение броя на книгите Александрийската е била безспорно най-голямата. Всеки кораб, акустирал на пристанището в Александрия, е бивал проверяван от митничарите и за ръкописи. Всяка книга, която е липсвала в библиотеката, се отнемала в нейна полза, а на кораба се връщал препис.

За да се справи с алчността на Птолемеите, пергамското царство е било принудено да изобрети нов материал за писане и правене на книги – тънката ярешка кожа, наречена пергамент. По здравина новият материал не отстъпвал на папируса, но бързо губел еластичността си и ставал по-чуплив при навиване. Изглежда, че този факт е допринесъл да възтържествува формата на днешната книга. Тя се наричала кодекс. Римският термин ни подсеща, че кодексът се стремял да наподобява дървените таблички, намазани с восък, върху които се е издрасквала с шило великата антична мисъл.

 

Разтвореният кодекс прилича на отворена врата. През нея излязоха старите богове и влезе християнството.
Европейското средновековие заключва книгите в християнските манастири. Там, в скрипториите, монасите изстъргвали езическите текстове и ги замествали със словата на патристите и апологетите. Тези ръкописи се наричат палимпсести. “Новите” книги – огромни, тежки и свещени, са лежали на специални пултове, наподобяващи амвоните, вързани с вериги и ключалки. Историята именува тези мастодонти либри катинари.

Голямото отключване идва с Гутенберг. Цялото старание на този велик откривател е било хвърлено, за да могат новите тиражни книги да наподобяват старите. Защото… известни са му били думите на Лоренцо Медичи: “Книгите са като виното – колкото са по-стари, толкова са по-хубави”. Но с Гутенберг нещата се обръщат. Книгите, вторачени в миналото, отправят взор към бъдещето. И колкото са по-нови, толкова са по-хубави…

Това е накратко сагата на книгата, достигнала до нас. Разбира се, още много неща могат да се кажат. Спомням си как в мистичните скривалища на Индия пазят най-старите записи на Ведите и Упанишадите. Те са написани върху палмови листа и сред “короната” на тези странни книги мъдростта сигурно се чувства като плод, узрял преди хилядолетия. Константин Велики и първите християни пък са чели надписи върху небето.

 

В пещерите на Андите и до днес откриват книгите на инките, приличащи на въжета за катерене към небето. Те биха могли да се нарекат възлопис. И какви ли още чудеса не са ставали носители на мисълта. Но книгата, с която ние си служим все още може да се нарече Гутенбергова книга. Все още, защото ние четем нейния залез.

Съперникът, който изгрява е, разбира се, компютърът. Той доказа страшни качества. Бързината му разрешава да пише, да корегира, да подрежда като редактор и художник и да репродуцира. Паметта му е практически безконечна. Той предявява претенции дори да се намесва в творческия процес. Той се разпространява като някаква нова религия. Някои я наричат глобализация. Какъв шанс има при това положение старомодната, староверска наша книга?

Ако случайно повярваме на Фукуяма, книгата, довела историята, ще си отиде с нея. Практически, никъде по света няма симптоми за смърт на традиционната книга. Напротив, в света, както и у нас се печата все по-огромно количество брошури и волюми от всякакъв тип.

Все повече хора пишат, все по-малко четат. Това глобано явление има вече име – “книжен потоп”. Нима Всевишният пак се е разгневил? Толкова много ли е съгрешило пак човечеството? Ако някакъв нов Ной трябва да направи нов ковчег, този спасителен плавателен съд едва ли ще бъде компютърът, въпреки че може да побере всичко. Тогава защо? Защото ми се струва, че “потопът” ще трае по-дълго, отколкото техниката ще разреши на компютъра да бъде актуален. Остава въпросът: Какво ще представлява Ноевият ковчег на мисълта?

http://epicenter.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s