Попита ме:
– Защо ти е печка на дърва?
– Защото ми харесва. А и моята е семейна незаменимост, с нея растяха дъщерите ми Рали и Мики, когато токът течеше на пресекулки по два часа в системата „Тука има, тука нема“. И защото сега ще й се радват и Ани, и Анжи. И защото е излята от достолепен образец на старинна австрийка печка.
– Купи си печка на пелети, зареждаш я, нагласяваш я кога да се включи и на колко градуса, и забравяш за нея.
Казах му:
– Точно това е проблемът, че нея мога да забравя, а старинната ни печка е невъзможно. Защото я усещам жива с пламъка, с пращенето на дървата и галещата тръпка като ласка на топла женска длан. Бъбрим си с нея, а от душата й хвърчат към сърцето ми любовни трели.
– Но трябва да купуваш дърва, да ги режеш, цепиш,нареждаш, да ги пренасяш и чистиш пепелта. Друго си е печка на пелети.
Той имаше предвид от печките на пелети, които започват от 2400 кинта нагоре. Той има огромни магазини и складове за такива печки и още куп неща, които нагнетяват джобовете му с пари. Той не е лош, изникнал е от недрата на народа и дори избуявал в града, си е мъкнел тегобите на селото. Той не е лош, едричък е, по-скоро е пълен, но е непробиваема скръндза. Близки сме, едва ли не приятели.
Как да му обясня, че сутрин в студа чистенето на печката трае минута, паленето секунди и всяко движение, което отдаваш на огъня, топи килограми, гони болежки и отново и отново се влюбваш в живота. И когато новият огън извиси глас, се усещаш сякаш си се вдигнал до вратите на Рая и чуваш хоровод на ангели..
Сливен ДНЕС и УТРЕ 