„Ню Йорк Таймс“: Американски войници връщат спомена за Студената война край Сливен, България

„Всяка сутрин, когато се събуждаме, знаем коя е заплахата“, казва полк. Елис. „Фокусирани сме изключително върху руската заплаха.“ Репортаж на вестник „Ню Йорк Таймс“ от полигона в Ново село, Сливенско.

Парашутисти от 173-та въздушнодесантна бригада по време на нощен скок като част от военното учение „Сейбър гардиън”, в което през последния месец участваха 25 000 американски и съюзнически военнослужещи, което се проведе на територията на три държави от бившия Варшавски договор – Унгария, Румъния и България. Снимка: Гордън Велтерс за „Ню Йорк Таймс“

 

 

ВОЕНЕН ПОЛИГОН В НОВО СЕЛО, България – След повече от десетилетие, прекарано в борба с ислямските бунтовници в Ирак и Афганистан, армията на Съединените щати се опитва да възобнови своите умения от времето на Студената война за отстояване на потенциални заплахи от Русия тук, в Източна Европа – територия, която преди това беше бранена от съветската армия.

 

Приспособяването към новите заплахи е широкоспектърно. Стотици бойни танкове и бронирани бойни машини в пустинна камуфлажна окраска трябва да бъдат пребоядисани в тъмнозелено, за да се слеят с европейския ландшафт. Войниците, свикнали да оперират от големи, сигурни бази в Ирак и Афганистан, сега трябва да се научат да използват камуфлажни мрежи, за да прикриват позициите си и да се разпръскват в по-малки групи, за да избегнат усъвършенстваните разузнавателни дронове, които биха могли да насочат ракетни атаки срещу военния персонал или командните пунктове.

 

Американските войски вече не разполагат с неограничено право на пътуване през въздушното пространство, нито приоритетен достъп по земя, както беше в речните долини на Ирак и планинските вериги на Афганистан. В днешна Европа границите имат значение преди всичко във военно отношение. Неотдавна, в един петъчен ден, конвой за доставки на американска армия от Германия до Румъния бе задържан на австрийската граница до следващия понеделник поради ограничения за преминаване на военни конвои по време на натоварения трафик във връзка с летните почивки.

  

 

Американски парашутисти в десантната зона по време на тренировка в Безмер, България.. Снимка: Гордън Велтерс за „Ню Йорк Таймс“

 

Десетдневното учение през изминалия месец, в което участваха 25 хиляди американски и съюзнически военнослужещи, което се проведе на територията на три държави от бившия Варшавски договор (Унгария, Румъния и България), показа как поколение висши военни командващи правят репетиции на обновени тактики и стратегии, които преди време са били използвани за противодействие срещу съветските войски, танкове и артилерия, включително нощни въздушни нападения, осъществени от стотици парашутисти. Командващите обучават младежи, които от атаките на 11 септември 2011 насам са се изправяли основно срещу терористи в Близкия изток и Югоизточна Азия, използващи неясни тактики.

 

 „Трябва да измислим как да се адаптираме към тази нова среда“, казва полковник Клеър А. Джил, който е завършил академията „Уест Пойнт“ през 1994 и командва 10-та бойна авиационна бригада от Форт Дръм, Ню Йорк, управляващи хеликоптери „Апачи“, „Блек Хоук“ и „Чиннук“. „Не мисля, че сме го постигнали все още.“

 

От командващите се очаква да поддържат аргумента, че войните в Ирак и Афганистан ще продължават да се нуждаят от хиляди американски части в близко бъдеще. Но САЩ и техните съюзници в НАТО наскоро завършиха позиционирането на около 4500 войници в трите балтийски държави и Полша и се подготвят да установят няколко хиляди въоръжени части на континента като щит срещу руската агресия.

 

Това напрежение е част от нарастващата надпревара и концентрация на военни сили между Вашингтон и Москва, които навяват спомени от Студената война.

 

Москва струпва войски  по западната си граница с Европа за собствените си учения и освен това изпраща войски в Сирия и Източна Украйна, разработва ядрения си арсенал и кибервоенната си мощ. Американските военни специалисти виждат в това опит за доказване значимостта на Русия след години на икономически упадък и ограничения. Русия е планирала голямо учение през септември, в което може да участват до 100 000 войници и друг персонал по сигурността.  

 

Бойна машина „Страйкър“ във въздушната база в Безмер по време на тренировка. Снимка: Гордън Велтерс за „Ню Йорк Таймс“

 

В отговор Пентагонът също увеличава учебните цикли и тренировките на територията на по-новите съюзници на НАТО на изток, като например в тази база в България. Съюзниците увеличават броя на въздушните, морските и подводните патрули от Балтийско до Черно море, за да  се противопоставят на подобно увеличение от страна на руските сили в периферията на НАТО.

 

Руската военна заплаха се е променила значително от падането на Съветския съюз през 1991 г. Президентът Владимир В. Путин е направил огромни инвестиции в модерни пехотни сили, танкове и артилерия. Москва е увеличила и набора си от разузнавателни дронове, които могат да идентифицират мишени и да координират удари, изпълнявани от други оръжия.

 

Т.нар. „руска хибридна война“ комбинира конвенционалната военна мощ със способността да се манипулират събития чрез смесената употреба на подривна дейност, кибератаки и информационна война. По-рано тази година например литовски прокурори започнаха криминално разследване относно фалшиви сведения за изнасилване, извършено от немски войници, които са позиционирани в Литва като част от мисията на НАТО за защита срещу Русия. Москва отрече намесата в каквато и да било дезинформационна кампания, която е насочена към дискредитиране на съюзнически войски.

 

Генерал-лейтенант Фредерик Б. Ходжис, който е начело на въоръжените сили на САЩ в Европа, отхвърли вероятността за война между Запада и Русия, но каза, че г-н Путин вероятно ще продължи да подклажда усилията за дисбалансиране на западните армии и правителства. „Той ще се позадържи още дълго време“, казва Ходжис, който ще се пенсионира следващия месец след 37-годишна кариера в армията. „Той е имунизиран  срещу преврати.“

  

 

Американски парашутист, който си слага камуфлажна боя на лицето Снимка: Гордън Велтерс за „Ню Йорк Таймс“

 

Имайки предвид това, едни от най-добрите американски стратези и разузнавачи следят отблизо руските операции в Крим, Източна Украйна и Сирия, които служат като опитни полета за новите руски тактики и въоръжаване. Младите американски офицери от армията отново използват флашкарти или техния дигитален еквивалент, за да изучават структурата и способностите на руските военни части, точно както правеха американските офицери по отношение на предишното поколение руски сили и въоръжение през 70-те и 80-те години на миналия век.

 

Тренировъчните центрове на американската армия в Калифорния, Луизиана и Германия днес използват повече сценарии, представляващи точно копие на руските сили, макар и съставителите на сценариите и там, и тук да са внимателни относно именуването на опозиционните сили с измислени имена с цел избягване на по-нататъшно смущаване на дипломатическия климат между Вашингтон и Москва.

 

Мащабът на присъствието на американската армия в Европа е много по-малък от този на Студената война – 30 000 войници сега в сравнение с 300 000 тогава, казва Ген. Ходжис. Поради тази причина генералът поставя сериозен акцент над „бързината на съсредоточаване“ – колко бързо войниците и тяхното оборудване ще могат да се придвижат стотици мили и да се приведат моментално в бойна готовност.

 

Струващото 40 милиона щатски долара учение под наименованието „Сейбър гардиън“, най-голямото в Европа тази година, включваше придвижването на повече от 1000 войскови части и стотици превозни средства на около 2000 километра през Европа –  равносилно на това да отидеш от Сейнт Луис до Маями. Стотици съюзнически войски, включително американски войници със зелено-черни камуфлажни лица, заедно с 60-тонните си танкове, пресякоха река Дунав по временни мостове, отблъсквайки тренировъчни атаки от другата страна.

   

 

Български „Сухой Су-25“, самолет, проектиран от руснаците и изнасян за страни от Варшавския договор, по време на тренировка, включваща боева стрелба. Снимка: Гордън Велтерс за „Ню Йорк Таймс“

 

За армиите в Източна Европа, много от които все още използват руско оборудване, тези учения с американски и западноевропейски сили подобряват координацията и доверието и са сигурно потвърждение, че съюзниците ги подкрепят.

 

 „Придобихме увереност, че не сме сами тук, на източния фланг на НАТО“, казва бригаден генерал Тео Тоадер, офицер от румънските военновъздушни сили, който ръководеше военните тренировки в Румъния от обширна въздушна база недалеч от Констанца на Черно море.

 

Въпреки това имаше повече от едно препятствия, но тези учения са предназначени да ги открият. Генерал Ходжис, например, повече от един път посочва с раздразнение някои от закъсненията, на които частите му се натъкнали при пресичането на континента. „Трябва да разполагаме с повече свобода на движение“, той казва.

 

Някои от полковниците, които най-бързо се издигат в кариерата – следващото поколение генерали от армията на САЩ, за първи път се сблъскват с руската заплаха, но са прекарали най-значимите години от кариерата си в борба с „Ал Кайда“ или ДАЕШ. Сега се връщат обратно и затварят кръга.

 

Полковник Джил е назначен към 101-ва въздушна дивизия след като завършва „Уест Пойнт“, когато Русия все още е считана за заплаха. След 11-ти септември обаче полковник Джил – един от най- способните пилоти на хеликоптера „Блек Хоук“, прекарва по-голямата част от кариерата си в малки, високо класифицирани части за специални операции, която се борят с ислямистки бунтовници. Когато застава начело на 10-та бойна авиационна бригада преди година, той признава, че му е отнело време да се приспособи към подготовката за бойни действия в по-обичайни условия.

 

Полоковник Джил, който понастоящем стои начело на 2200 войници и повече от 80 хеликоптера, казва, че главното предизвикателство е да се поддържа повишена бойна готовност в момента, когато някои от войските завършват набирането на войници и нови се присъединяват към бригадата. Около 40% от неговата част се е подменила по този модел от октомври насам.

 

 „Трябва да сме готови да бъдем навсякъде, по всяко време“, казва полк. Джил, на 45 години от Патън, Пенсилвания.

 

Полковник Патрик Елис е учил руски в „Уест Пойнт“, където е бил съученик на полк. Джил. Тогава той вярвал, че трябва да научи езика на потенциалните си противници. След атаките на 11-ти септември полк. Елис много пъти е изпращан в Афганистан със специализирани военни рейнджъри.

 

Понастоящем 45-годишния полк. Елис, син на офицер от Военноморските сили от Аламеда, Калифорния, командва Втория кавалерийски полк – около 4800 войници и 330 бойни превозни средства. Докато частите му се движели от Германия към България, те спирали периодично и говорели с местните жители, позволявали на децата да се качват на бойните машини „Страйкър“ и обяснявали на жителите защо са там.

 

 „Всяка сутрин, когато се събуждаме, знаем коя е заплахата“, казва полк. Елис. „Фокусирани сме изключително върху руската заплаха.“

 

 

 

Превод и заглавие „Гласове“

Оригиналното заглавие е: Американски войници провеждат учения в Източна Европа, които навяват спомени от Студената война

Източник: nytimes.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s