Родолюбецът Николай Байнов: Велико е да си Хаджи Димитър!

 

Шест поредни години пресъздавам образа на войводата във възстановка на Бузлуджа

КОЙ Е ТОЙ

Николай Байнов е роден през 1963 г. в казанлъшкото село Черганово. Повече от 27 години е полицай. От шест години Байнов се превъплъщава в ролята на Хаджи Димитър в зрелищна възстановка на боевете на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа), където на 18 юли 1868 г. става последното сражение на четата на най-известния Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В тази битка е убит и войводата Хаджи Димитър – най-известният сливналия в историята. 120 членове на Национално дружество „Традиция“ от 19 клуба в страната участваха в историческата възстановка. Какво е да влезеш в дрехите на войводата и да организираш подобно мащабно събитие четете в следващите редове.

 

Г-н Байнов, какво е чувството да бъдете Хаджи Димитър по време на възстановката на последния му бой на Бузлуджа?
– Чувството не може да се обясни с прости думи. Усещането е уникално и неповторимо, изключително вълнуващо е!


Кога започнахте да организирате събитието?
– За шеста поредна година организираме възстановката и през всичките тези години винаги аз съм се превъплъщавал в неговия образ. През 2010 г. създадохме нашия клуб „23-ти Пехотен Шипченски полк“ към Национално дружество „Традиция“. Започнаха да ни канят на различни исторически възстановки от всички краища на родината. Много ми допадна и исках да организирам подобно мероприятие и в Казанлък. И какво друго, освен последното сражение на Хаджи Димитър на Бузлуджа. Тогава все още не бях подготвен за всичко. Успяхме да организираме нещата през 2012-а.
Какви исторически данни ползвахте при организацията?
– Използвахме записките на знаменосеца на четата на Стефан Караджа – Христо Македонски. Също и материали на Захарий Стоянов. Сценарият е мой. Беше много трудно първия път. Но след това перипетиите се забравиха и останаха само хубавите и топли чувства.
Униформите сами ли си шиете?
– Сами си ги шием и сами си ги купуваме. С потурите е по-лесно, защото успяваме да открием автентични такива. Но от кръста нагоре е по-трудно. Хората са били по-дребни преди и се налага да си шием дрехи по поръчка и размер. Използваме в направата им автентични платове и гайтани.
С цървули или ботуши сте?
– Гледахме автентични снимки и се стремяхме максимално да пресъздадем облеклото и въоръжението на войводата и четата. Тогава хайдутите са били с цървули, а чак след тях войводите са започнали да носят ботуши.
Откъде се снабдявате с оръжие?
– Оръжието си е наше притежание. Лично аз се занимавам с реставрация на старинни оръжия. Някои си купуваме от аукциони и хайдушки пазари. Взимаме части, сглобяваме ги и си правим сами. Така почти всички момчета от клуба вече имат свое оръжие. Преди взимахме оръжие от киноцентъра в София. Но за провинцията е много трудно. Трябва да отидат хора с кола да ги вземат, после да ги върнат. Всичко е средства, и то немалки.
Събира ли се достатъчно публика?
– Всяка година все повече хора се качват на Бузлуджа и това много ме радва. Дарители и хора казват, че с всяка изминала година става все по-хубаво и зрелищно. И аз чувствам същото. Сега направихме главна репетиция за 2018-а, когато се навършват 150 години от подвига на Хаджи Димитър и четата му.
Какво сте намисли за тогава?
– Решил съм да бъдат 150 участници. Тази година бяхме 120. Момчетата са от „Традиция“ от цялата страна – София, Пловдив, та чак от Добрич и Преслав. Тръгват през нощта, за да могат да пристигнат на Бузлуджа към 8 ч. сутринта, да направим репетиция и вече самата възстановка в 11 часа.
По време на възстановката след смъртта около Хаджи Димитър идват самодиви. Точно както пише Ботев в незабравимото произведение за войводата.
– Да, точно така. След като Стефан Караджа е ранен и отведен в сливенския затвор, Хаджи Димитър тръгва с четата си по билото на Стара планина. На Бузлуджа се случва битката, от която всички бунтовници знаят, че няма да излязат живи. Въпреки това се борят до последна капка кръв. Идват и три самодиви до Хаджи Димитър, а през това време диктор рецитира стихотворението на Ботев. Остават четирима живи опълченци. Един от тях е знаменосецът Христо Македонски, от чиито записки научаваме за славния път на войводата и четата.
Има ли сведения за знамената на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа?
– Благодарение на музея в Сливен направихме копие на знамето, което е било на четата на Караджата. За съжаление не откривам сведения за байряка на тази на Хаджи Димитър. Знаем, че е пишело „Свобода или смъртъ“ на него и затова направихме подобно знаме. Не спирам да търся информация за автентичния байряк.

в. „България днес“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s