Карандила: бижуто, което сливналии пазят в тайна

Ако преди време някой ми беше казал, че ще препоръчвам Сливен като прекрасно място за туризъм щях да му се изсмея в лицето. Подобно на много българи и аз вярвах в медиината слава на града: опасно място, заобиколено от гета, в което хората едва оцеляват заринати от мръсотия. За мое щастие посетих Сливен (не един път) и се убедих, че телевизията е вредна за Вашето ментално здраве и всичката помия, която се лее срещу мястото е поредната лъжа..

Именно в Сливен Ели и аз открихме едно от най-любимите си места. Такова, което ни примамва със зеленина, свеж въздух, приказни гледки и аромат на прясно изпечен хляб без консерванти. Да, да, точно онзи за който си помислихте: хляба, който някои от нас имат късмета да помнят от детските си години.

Научихме за Карандила от думите на нашите домакини: това е място, на което местните се събират през уикенда за да хапнат прясно изпечен хляб и семки.

Какво?

Да, да, макар, че е в планината, в местността Карандила се намира една от най-добрите пекарни в България. Събота и неделя местните ходят там, купуват си прясно изпечен хляб за вкъщи и чоплят семки.

Е, добре – казахме си с Ели – това трябва да се види. И тръгнахме.

Стигане до Карандила

Научихме, че има 4 начина да се стигне до Карандила и три от тях сме тествали лично. Кой ще си изберете зависи от времето, с което разполагате и калориите, които сте склонни да изгорите.

 По Хайдушката пътека

Хайдушката пътека е дълга 2 км. и започва точно след Туристическия Информационен Център. Пътеката е добре маркирана (червено-бяло-червено) и те отвежда до хотел, строен по времето на комунизма (поредната сграда, оставена на произвола на съдбата). Заобикаляте хотела и продължавате още 200-300 метра напред (не на ляво) макар да изглежда като че пътя да не отива никъде.

Въпреки, че пътеката не отнема много време трябва да имате предвид, че далеч не е една от най-лесните и ще затрудни хората без опит. В някои свои части тя е изцяло оголена и доста камениста, което отнема от очарованието ѝ, особено в жежките летни дни. Денивелацията е приблизително 800 метра – със сигурност ще си заслужите хляба 🙂

 През Халката и втората част на Хайдушката пътека

Макар тази разходка да е малко по-дълга, тя е доста по-лесна от първия предложен маршрут и със сигурност по-приятна. Вижте този линк за началото на пътеката, по която ще стигнете до Халката. След като разгледате това странно скално образувание от всички страни можете да продължите по пътеката, която се слива с горната част на Хайдушката пътека. Този маршрут е доста по-полегат и като цяло по-лесен, но в горещите летни дни и той причинява изпотяване 🙂

 До Карандила с кола

Това е един от най-лесните начини да се качите до там. Отнема около 30 минути с кола. Имайте предвид, че пътя е тесен и със страшно много завои – карането с висока скорост там е меко казано нежелателно. Ето линк с локацията на пекарната.

 С лифта

В случай, че нито ви се кара нито ви се катери можете да се възползвате от лифта на Сливен. Работното му време е от 8:30 до 16:30 и долната станция се намира тук. Цената на билета е 3 лв. на човек във всяка посока, а качването до горе отнема около 20-25 минути.

Пекарната с най-страхотния хляб!

Редакция: в момента пекарната е затворена за ремонт. Ще допълним информацията, когато отново я отворят (надяваме се скоро).

Обикаляли сме на не едно места и без секунда замисляне мога да кажа, че едно от най-вкусните неща, които някога сме яли е българския хляб. Не днешния, а онзи, който се продаваше в хлебозавода тогава, когато докато ми дойде реда изчитах по половин книга на опашката. Именно такъв е вкуса на хляба на Карандила: плътен, насищащ, мекичък отвътре и със хрупкава, златиста коричка.

Поласкан от интереса ни, пекаря на Карандила ни разказа, че това е вероятно последното място в България, където хляб се пече в каменна пещ нагрявана само и единствено с дърва. Пещта е огромна – в нея се събират над 50-70 самуна хляб. Преди всяко зареждане цялата пещ се пълни с дърва. Те изгарят, загрявайки добре вътрешността ѝ. Когато всичко изгори пещта се почиства по възможно най-бързия начин и хляба се зарежда вътре, като вратата на фурната не се отваря преди всичко да се е изпекло.

Във вкуса на този хляб се усещат толкова много неща: носталгията по миналото, мерака на пекаря, историята от кората на всяко дърво, изгоряло в името на този деликатес, по-вкусен и от най-изискания френски кроасан… Комбинирайте този хляб с едно кебапче от външната скара, бутилка студена бира и ще сте в рая!

Най-сладурското езеро!

Около пекарната на Карандила има направена чудесна зона за сядане – пейки и маси, на които можете да се разположите спокойно. Ако обаче ви се иска нещо по-природно от това, само 100 метра по-нататък ще откриете едно очарователно малко езеро. В близост до него има няколко пейки и беседка, на които можете да се разположите и насладите на лакомствата си.

Гледката от Сините Камъни [локация]

Някои хора са чували за Сините камъни, други не са. Малко хора знаят, че именно от местността Карандила се открива една от най-приказните гледки, които можете да си представите. Вдясно след моста над малкото езеро има пътека. Последвайте я и след около 300-400 метра тя ще ви изведе до гледка, която няма да забравите. Пред вас ще се разкрие красотата на българските равнини. Казват, че в ясни дни там се виждало чак до Егейско море.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s