Таско Ерменков: Разузнавах в Западен Берлин, но не като Джеймс Бонд! (УНИКАЛНИ СНИМКИ)

Баща ми беше активен борец, но живеехме под наем в една стая

Таско Ерменков е роден на 4 октомври 1955 г. в София, в семейството на военен. Член е на БКП/БСП от 1983 г. На 28 години е привлечен и работи в разузнаването под псевдонима Радулов. Енергиен експерт е и една от вътрешните кандидатури на БСП за президент. Женен е за рускиня и има дъщеря. За втори път е народен представител от Сливен. 

– Г-н Ерменков, какво не знаем за вас, кой сте вие всъщност – политик, разузнавач, енергиен експерт, нереализиран държавен глава?

– При толкова много информация не знам дали има нещо, което е останало скрито. Може нещо да е изкривено, но скрити неща няма. Въпрос на огледало е.

– Какво помните от детството си?

– Роден съм на 4 октомври 1955 г. – точно две години преди пускането на първия изкуствен спътник на Земята. Баща ми беше офицер от Българската народна армия. Майка ми беше надомничка – работеше вкъщи. Бродираше и плетеше към кооперация „Българско везмо“. Откакто съм се родил до 1971 г. сме живели в условия на нормиран наем в една стая и кухня с тоалетна без топла вода. Печката ни беше с дърва и въглища. И сега мога да покажа как се пали с горно и долно горене. При това баща ми беше активен борец против фашизма и капитализма. Бил е партизанин в българската войнишка бригада „Георги Димитров“ в състава на Югославската освободителна армия. Истинските активни борци никога не са се борили за квартири и привилегии.

– Това не направи ли детството ви сиво и страшно?

– Нищо не ме е ограничавало и депресирало. Напротив, чувствах се прекрасно. Живеехме един относително нормален живот – спокоен, с много приятели. Играехме навън и нямаше опасност някой да дойде да те удари, да те открадне, да те убие. У хората имаше вътрешно щастие, защото нещата бяха донякъде подредени.

– Е, при тази социализация навярно не сте имали проблем да се адаптирате към комсомолския живот и бригадирското движение?

– О, от бригадирските години за дълго ми остана непоносимост към доматите. Имайте предвид, че от Английската гимназия, която съм завършил, редовно ни пращаха в района на Плевен, където събирахме домати. Денят на бригадира започваше с чай, масло, сирене и задължително домат. После, на полето, пак ядяхме домати. Тогава в 10 часа имаше втора закуска – пак хляб, сирене и домат. Докъм 12 часа беряхме домати. А обядът, ако не беше домати с ориз, беше доматена супа. За вечеря, даже да имаше скара, гарнитурата задължително включваше домат. Така за три години си изядох доматите за доста време напред.

– В Английската гимназия не ви ли репресираха по подобие на героите от филма „Вчера“?

– Репресии и остригвания до голо не е имало нито в Английската гимназия, нито пък се е случвало с приятелите ми от другите училища. Е, ако някой е имал хулигански прояви, може и да му се е случвало, но като мярка от милицията. Никой не ми е забранявал да слушам музиката, която искам. Никога не съм се крил по мазетата, докато съм слушал „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“. Нека някои хора да не забравят, че още сме живи тези, които сме живели в тези времена, и да не разказват приказки от 1001 нощ.

– Там, в Английската гимназия, и когато сте изучавали немски език ли ви подготвиха за разузнавателната ви работа?

– Не, Английската гимназия си я завърших като най-нормален ученик. Веднага след това издържах изпити за висше образование. Бях приет във Физико-математическия факултет в София и във Военното училище в Шумен. Бях в Плевен в Школата за запасни офицери и оттам – в Мусачево като командир на взвод. Втората година имаше възможност да се кандидатства за Москва за международни икономически отношения. Съгласих се да кандидатствам, защото се даваха 30 дни отпуск, за да се подготвиш. Това беше най-сериозният ми мотив. Отнесох се към изпитите като към отпуска. Но бях освободен психически и се представих добре. За съжаление, междувременно почина баща ми. На 40-ия ден от смъртта му заминах за Москва. Изкарах си петгодишното обучение и когато се върнах в България, тогава с мен беше проведен разговор дали бих желал да продължа работата си като военен офицер. И тъй като баща ми беше военен, за мен това беше въпрос на чест. Така се съгласих.

– Как се случи вербуването ви и по кое направление на разузнаването работихте?

– Работих по направлението „Турция“. Като страна, членка на НАТО, Турция тогава беше наш противник. Завърших със златен медал специализирана школа за подготовка на кадри, която всъщност е факултет на Военната академия. Така до 1992 г. бях офицер от военното разузнаване към Генералния щаб.

– Чел съм документи, в които ви критикуват, че не сте много активен откъм донесения.

– Това са извадени отделни документи. Те се появиха, когато внасях поправката „Бакалов“ в Народното събрание. Не знам защо тя се нарича „Бакалов“, когато трябва да се нарича „Ерменков“. Тази поправка налагаше шефът на военната информация да е военен, а не цивилен.

– Ген. Атанас Семерджиев ли разпореди внедряването ви в Западен Берлин, какво вършихте там?

– Заминах със заповед на тогавашния началник на разузнавателното управление генерал-полковник Васил Зикулов. Семерджиев тогава беше началник на Генералния щаб. Това се нарича работа под прикритие, като се използват съответни методи.

– Можем ли с днешна дата да разкажем какво точно сте работили?

– Не. По принцип не трябва да се разказва, защото това не е роман за Джеймс Бонд. Това са живи хора, с които съм работил. Но и в тази ми дейност се намериха хора, които се опитаха да ме очернят. Вършили сме си работата за защита на България. Докладвали сме за готовността на армиите, които са били срещу нас – какво се очаква, какви са мобилизационните им планове, плановете им за нападение.

– Колко е истината, че сте отзован заради скандална покупка на един фолксваген?

– Не съм отзоваван. Проблемът беше, че имахме служебни коли, които карахме. Те нямаше как да бъдат купени всъщност. Ставаше дума за 12-годишен автомобил на над 200 000 км. Цената беше многократно по-ниска от заплатата, която получавах в Западен Берлин – 1500 марки взимах. Идеята беше, че вместо да бъдат харчени пари да се ремонтира и да бъде продадена на безценица в Западен Берлин, да се докара в България и тук да бъде използвана за оперативни нужди. За 500 марки я продадохме накрая. Но се появи донос срещу мен. Върнах се след закриването на търговската служба в края на 1990 г. Още две години след това бях в разузнаването.

– Бяхте от номинациите на БСП за президент, не сте ли обиден, че беше предпочетен Румен Радев?

– Не съм имал желание да влизам в политиката, но още 2009 г. се явих като мажоритарен кандидат. 2010 г. ме освободиха от Агенцията за енергийна ефективност. До 2013 г. бях безработен и участвах в протестите срещу високите сметки за тока. От май м.г. съм член на Националния съвет на БСП. Кандидатирайки се за президент, идеята ми беше БСП да има варианти за избор. След утвърждаване кандидатурата на ген. Радев съм работил за реализирането й.

– В Москва сте се запознали със съпругата си Наталия.

– Да, ама тя е вече българка, бивша рускиня е. Наташа – Ната, е завършила английска и немска филология в Москва. В България е работила като коректор, преводач и редактор. Учредител и председател е на Съюза на рускоезичните писатели в България. Член е на Съюза на писателите и на Съюза на журналистите.

– Имате ли деца, не са ли и те зад граница, както повечето синове и дъщери на партийните ни величия?

– Да. Имам дъщеря. Михаела – кръстена е на двамата си дядовци – Михаил. Тя е родена през 1992 г. – късно дете, което си остана в България, учи в България, завърши туризъм в Софийския университет и работи в България. Приятелят й също е тук. Ако всичко е наред, през август ще правим сватба.

– Виждали сме ви като рокер, още ли яздите мотоциклети, имате ли хобита?

– Обичам да ловя риба заради спокойствието и тишината, но напоследък не ми остава особено време. До 2014 г. карах мотор – един чопър – „Сузуки булевард“, но катастрофирах и контузих лявата си ръка. Така че няма как да държа кормилото на мотора и за най-голямо съжаление го продадох, защото не мога да го карам. С удоволствие обаче играя тенис. От време на време правя фитнес за поддържане на формата.

– А домашни любимци?   

– Гледахме едни пуделчета априко – дядо, баща и син, но и синът ни напусна преди няколко месеца, така че с прискърбие трябва да кажа, че не сме готови за нова подобна емоция.

– Е, след сватбата на дъщеря ви вероятно ще сте в очакване на внуци?

– С най-голямо нетърпение ги чакам.

Пред централата на БСП в Сливен: Парламентаристът е не само рокер на мотор, но има и всички атрибути за “брат на вятъра”

Таско Ерменков с любимия си чопър “Сузуки булевард”

С двете си любими жени – Наталия и Михаела

Симо Русев, „Ретро“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s