Иконостасът на сливенския храм „Свети Димитър” – на 3-то място в България по художествени стойности

 

Един от най-старите храмове на Сливенска епархия е катедралният храм „Св. Димитър” в град Сливен. В сегашния си вид той е построен през 1831 година. Преданието говори, че на това място е имало стара, ниска, дъсчена църква. Съгласно разпоредбите на турската държава, през времето от 14 до 19 век не се е позволявало да се градят християнски храмове в близост до джамии. Обратното е било възможно.

 

Историята на гр. Сливен свидетелства, че в съседство до църквата „Св. Димитър” е имало джамия, известна под името „Хаджи Реджеб джамиси”, която е съществувала до 1891 година. Според видния сливенски историограф Симеон Табаков тази джамия е била построена през 1710 година. Датата е важна, защото говори, че старата църква е била построена преди 1710 година. През 1815 година е станал голям пожар в цялата тогавашна чаршия на Сливен и църквата „Св. Димитър” е горяла заедно с всички останали сгради. През следващата година благочестивите християни са я възстановили, дотолкова, че да може да се извършват богослужения в нея. Основания за такъв извод дават запазените икони, датирани от 1817, 1818 и 1819 год.

 

В Юбилейната книга на църквата „Св. Димитър” издадена през 1931 година, по повод 100 години от построяването й, четем, че около 1825 година българите са поискали ферман за възстановяване на изгорялата църква. Такъв е бил получен и градежът е започнал. И понеже в ония времена не се е разрешавало християнските храмове да бъдат по-високи от джамиите, за да се получи необходимия обем, находчивите българи започнали да ги вкопават в земята. Така е станало и с църквата „Св. Димитър”. Строежът е завършен през 1831 година, а освещаването на храма е станало през 1834 година.

 

Храмът „Св. Димитър” представлява трикорабна базилика дълга 31 метра и широка 15 метра с площ 461 кв. метра. От 1873 година, когато в Сливен идва първият Сливенски Митрополит Серафим, храмът „Св. Димитър” става катедрален храм на учредената със султанския ферман от 1870 година Сливенска епархия. Тук е мястото да уточним, че неправилно православните християни от градовете, в които има повече от един храм, наричат централния храм „катедрала” /както в Бургас неправилно наричат „катедрала” храмът „Св. св. Кирил и Методий/. В една епархия може да има само един катедрален храм, и той се намира в населеното място, където е седалището /катедрата/ на Митрополита. За Сливенска епархия това е храм „Св. Димитър” в Сливен.

 

Особено ценен е иконостасът, изработен от тревненски майстори. Заради неговите художествени стойности специалистите го нареждат на трето или четвърто място в България. Като отворим Юбилейната книга на църквата „Св. Димитър” при описанието на иконостаса четем: „Със захлас би гледал човек удивителния похват на опитната ръка. Листите, клонките, жълъдите, буковите цветчета, гроздовете – всичко това е предадено най-добре. Взрете ли се между клонките, вие ще съгледате тук елен се лута из дъбак, там друг присегнал високо от дървото и налапал плодът, на друго място друг елен се загледал или навел надолу дългата си шия и над малката му глава стърчат оригиналните му рогове. Някъде ще съгледате птица кацнала и кълве нещо, друга летяща посред листата. На друго място дивата коза, а до нея щъркелът налапал змия. И всичко това не е случайно. В него е вложена идея мирова и идея библейска. На грижливия майстор не е била чужда църковната молитва, познавал е той псалмите и псалом 103, където се описва великолепието на природния Божи мир. Вътре в него се намира Бог, с цялата Своя красота и величие, със Своята правда. Към всичко това не може да не се стреми човек, мимо своята воля и щение. Ей по тези причини, от тези съображения, е вложена в изработката на олтарната резба всичката тази природа.”

 

Иконостасните икони са рисувани през 1830-1832 година от зографите Иоаникий Папавитанов и Симеон и двамата от Трявна. В храма има много икони, рисувани в по-късен период от известния сливенски иконописец Атанас Кавръков. Негови са и стенописите в абсидата, зад св. Престол, представляващи: горе – Св. Богородица Ширшая небес, а на стените отляво – „Св. Три Светители”, а отдясно – „Св. св. Кирил и Методий” и между тях – „Св. Климент Охридски”.

 

През 1966 година храмът е обявен за паметник на културата от местно значение. През пролетта на 1971 година Националният институт за паметници на културата предприе действия за реставрация и консервация на иконостаса. В резултат на това и вследствие на немарливото отношение на реставраторите към храма на 29 юни – Петровден, същата година, избухна пожар, който унищожи изключително ценния резбован таван на женското отделение и голям брой икони. Слава Богу иконостасът не бе засегнат директно, но целият бе опушен и от развилата се голяма температура бе твърде много повреден. Години наред не бяха предприемани сериозни реставрационни мерки, а само козметични ремонти.

 

През 2009 година бе извършена реставрацията по иконостаса. В храма бе монтирана и аспирационна инсталация, която да отвежда дима от запалените свещи. Бе извършено и основно боядисване на стените и таваните.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s