Д-Р ВАСИСЛАВ ПЕТРОВ: ЕЛЕКТРОННОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Е ОСНОВЕН ПРИОРИТЕТ ЗА ГЕРБ

Смятаме, че трябва да се потърси консенсус и да се начертае стратегически път за развитие на здравеопазването, казва директорът на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ и кандидат-депутат от ГЕРБ в Сливен

– Д-р Петров, кои са най-големите проблеми в здравния сектор според вашата политическа сила?– В програмата на ГЕРБ са набелязани редица мерки за решаване на най-големите проблеми в здравеопазването. На първо място това са несъвършенствата в нормативната база. Знаете, че повечето стандарти в момента се обжалват в съда, има неточности и в други документи. Друг сериозен проблем е липсата на интегрирана информационна система, която да обхваща информационните масиви на Министерство на здравеопазването, НЗОК, НАП, болниците, апретике, общопрактикуващите лекари и специалистите. Това е изключително важно, защото в противен случай се изкривява картината в сектора. Министър Петър Москов казваше, че пръстовият отпечатък спестява много пари, министър Семерджиев твърди, че няма такова нещо. Всичко това се базира на данни, подадени от някакъв информационен масив и дава субективна информация.

Друг проблем е неравномерното разпределение на лечебните заведения на територията на страната. Вече е въведена задължителната здравна карта, като идеята беше след една година да се види какви проблеми е решила или създала, за да може да бъде усъвършенствана. Има какво да се направи и тук. Спешната медицинска помощ също е сериозен проблем. Базата е остаряла, има кадрови проблеми. По един голям европейски проект вече започна работата – ще се купят нови линейки, ще се ремонтират всички центрове за спешна медицинска помощ, ще се ремонтират или изградят нови спешни отделения в големите областни и някои университетски болници.

Друг проблем е кадровият. Напускат много млади колеги поради възможностите за по-добрата реализация на запад. Тук вече ГЕРБ има някои постижения. Знаете, че от една година тръгнаха специализациите, благодарение на наредба 1, издадена от здравното министерство. Тя направи по-лесен достъпа на младите лекари до специализации. Някои от проблемите им са решени, но е необходимо още. Добре е да се даде възможност на колегите да се обучават в модерните клиники в големите градове, за да се докоснат до последните постижения на медицината. Друг много важен проблем е финансовата стабилност на системата. Необходимо е да се направи така, че в системата да влизат допълнителни средства.

– Дава ли отговор на тях програмата ви за развитие на здравеопазването? В какъв срок би станало възможно реализирането на стъпките, които предлагате?

– По всички тези проблеми в програмата са набелязани различни мерки, които ако се изпълнят, значително ще се подобри здравеопазването. На една среща за проблемите в сектора Бойко Борисов подчерта, че е изключително важно изграждането на интегрината информационна здравна система чрез въвеждане на електронна здравна карта, електронно досие и рецепта. Това ще може да даде пълна и точна информация за движението на пациентите във всеки един момент в болниците, в другите лечебни заведения, аптеки и т. н. По този начин ще се повиши контролът и ще се даде информация за нужните средства за здравеопазване. Това е един от основните приоритети в програмата на ГЕРБ. Знаете, че документът е за период от 4 години, но този проблем има срок за решаване 2 години. Целта е максимално бързо да започне да се получава обективна информация за цялата система. Спешната помощ също е един от проблемите, който е разписан за срок от 4 години, но мисля че програмата, по която започна да се работи преди година и половина, трябва да бъде приключена до края на 2019 г., така че също имаме срок от още 2 години, в който да се реши този проблем.

– Каква е посоката, в която трябва да се развива здравеопазването у нас – повече пазар или повече държава?

– Това е много интересен въпрос. Програмата не дава точен отговор, така че мога да кажа само моето мнение като лекар и дългогодишен мениджър. Без държавна намеса в здравеопазването няма как да се мине. Знаете, че държавата има ангажименти към профилактиката, спешната помощ, онкологичните заболявания. Няма как да избяга от тях, така че трябва да се работи там нещата да се случват по най-добрия начин. От друга страна болниците са едни от най-ресурсоемките сектори в здравеопазването. По закон частните, общинските, областните и държавните лечебни заведения са равнопоставени, но това трябва да има промени, защото някои болници са структуроопределящи, т. нар. гръбнак на здравеопазването и цялата система се опира на тях. Ако ги няма, просто цялата здравна система ще бъде изложена на риск в България. Смятам, че там държавата трябва да влезе малко повече, защото в момента освен някои ремонти и закупуване на апаратура, не прави нищо друго. Трябва да се вземе някакво по-стратегическо решение. Едно от моите предложения е или да се предприеме това, което министър Москов говореше – държавата да поеме издръжката на тези лечебни заведения, като плаща ток, парно, вода, храна на пациентите, или да поеме заплатите на персонала. Във ведомствените болници ВМА, МВР, Правителствена и други съответните министерства осигуряват средства за основните заплати на персонала. Тези болници имат своето подпомагане от собственика, докато там, където собственик е държавата, няма почти никаква помощ. В същото време държавните болници по закон имат някои специфични задължения. Трябва да поддържат губещи отделения като кръвен център, съдебна медицина, инфекциозно отделение. Тях просто трябва да ги има, но никоя частна болница не би разкрила структура, която не й носи печалба. Така че трябва да се подпомогнат тези болници, за да могат да осигуряват губещите дейности, тъй като те са необходими. Всички други болници би трябвало да се оставят на пазарен принцип, за да може по този начин да се стимулира конкуренцията.

– Трябва ли да има увеличение на средствата, които се отделят за здравеопазване като процент от БВП? Ако да, по какъв начин трябва да се случи това – чрез увеличение на здравната вноска, чрез въвеждане на официално регламентирано доплащане или по друг?

– Моето мнение е, че трябва да има увеличение. Държавата отделя едва 4.3-4.8% от БВП през различните години, а от край време и БЛС, и други организации говорят, че този процент трябва да стане по-висок, за да може увеличаването на публичните средства да намали дела на частните плащания от страна на пациента. Знаете, че през последините години държавата плащаше 50% от вноските на хората, които осигурява – деца, пенсионери, държавни служители, полицаи и т. н. Едва от миналата година започна да увеличава този процент и вече плаща 55 на сто. Редно е обаче, ако има ресурс, ако се подобри ситуацията, да започне да плаща по-бързо цялата вноска за тези групи от хора. Тогава ще се повиши общият ресурс за здравеопазване, без да се уваличава здравната вноска. Иначе ще трябва да се увеличи здравната вноска, за да се постигне това здравеопазване, от които имат нужда пациентите. Но това ще бъде негативно от политическа гледна точка. В момента от здравеопазването са недоволни и пациентите и лекарите. ГЕРБ е против увеличаването на здравната вноска, защото смятаме, че има резерви, от където могат да дойдат допълнителни пари. Освен това е добре да се оптимизира пакетът от медицински услуги, който плаща касата, да се види кое остава и да се стимулира здравното застраховане. И в момента има доплащане от пациентите, то може да стане чрез въвеждане на втори допълнителен здравен стълб.

– Трябва ли да се пристъпи към демонополизация на здравната каса? Ако да, какъв тип трябва да е тя?

– Категорично трябва да има демонополизация на здравната каса и това е записано в програмата на ГЕРБ. Как точно трябва да се направи, предстои да се обсъди и да се избере най-добрия модел. Според мен трябва внимателно да се определи пакета от дейности, който касата ще покрива и да се изготви пакет от услуги, който да се плаща от допълнителното здравно застраховане. С една дума да се въведе втори задължителен стълб на здравното осигуряване. В момента няма фондове, които могат да конкурират здравната каса. Нямат необходимия ресурс, затова първата стъпка е този втори допълнителен пакет. По този начин фондовете ще бъдат стимулирани да започнат да работят активно и в бъдеще, когато натрупат капитал, ще могат да поемат и част от основния пакет. Възможно е за основния пакет да се отделят 6% от здравната вноска, а останалите 2% да са за допълнителния пакет и за него да се конкурират застрахователите. Тези неща, за които в момента пациентът вади пари от джоба си и доплаща, ще могат да се поемат от допълнителните здравни фондове и когато влезе в болница, ще се лекува без да плаща нищо.

– Трябва ли да се ограничи правото на болниците да работят с публичен ресурс? Ако да, на какъв принцип?

– Мисля, че отговорих донакъде на този въпрос. Ако държавата определи кои са структуроопределящите болници и започне да ги подпомага, няма нужда да се ограничава ползването на публичен ресурс от частните клиники, защото по този начин ще се намали конкуренцията. От друга страна обаче лечебните заведения за болнична помощ са неравнопоставени, въпреки че в закона пише, че са такива. Сега неосигурени пациенти не се приемат в частните болници, те отиват в държавните и общинските. Според мен в момента частните болници са в по-добра позиция, затова би трябвало държавните да бъдат подпомогнати от принципала.

– Трябва ли да се повиши достъпа на населението до медицинска помощ, както и качеството й? Ако да, по какъв начин?

– Смятам, че България е една от страните в ЕС, която има най-лесен достъп до медицински услуги и не виждам какво повече трябва да се направи. Опитът да се ограничи достъпа с въвеждане на листи на чакащите не беше добро решение. Напротив, този лесен достъп е едно от предимствата на нашата здравна система и след като имаме възможност пациентът лесно и бързо да стигне до специалист, до болница, до изследвания, до медикаменти, няма защо да го ограничаваме. Има какво да се направи за повишаване качеството на медицинската помощ, като отварям една голяма скоба, че по-голямата част от жалбите, които в болницата, която управлявам стигат до мен, са не за некачествено извършване на медицинската услуга, а по-скоро за лошо отношение на медицинския персонал или за нерегламентирано плащане. Затова съм убеден, че у нас качеството на медицинската услуга е много добро, лекарите са на ниво и всъщност трябва да се решат тези отношения лекар -пациент, твърдо да се регламентират плащанията, за да не остава впечатление, че болните се рекитират. Това би подобрило и качеството на медицинската услуга като цяло.

– Трябва ли да се намали процента на доплащане от страна на българските пациенти? Ако да, до каква степен и по какъв начин?

– Засегнахме и този въпрос. Ако държавата плаща по-голям процент от своите вноски, това би вкарало в системата повече средства, което ще позволи по-голям процент, примерно от медицинските изделия, да се поемат от касата и да станат безплатни за пациента.

– Предвиждате ли мерки за спиране на дефицита от лекари в страната, ако да – какви?

– В програмата са залегнали мерки за по-добро финансово обезпечаване и за възможности за кариерно развитие на младите лекари. Предвижда се да се изготви нормативна уредба, която да стимулира и облекчи зачисляването и провеждането на специализацията, и по-нататъшното развитие на младите колеги. Да се въведе задължително продължаващо медицинско обучение след вземане на специалността. Лекарският съюз иска то да бъде постоянно и регламентирано, за да могат лекарите да се обучават и да се запознават с новостите в медицината. Да поддържат квалификацията си. Разбира се тук става въпрос и за възнагражденията на лекарите. В момента всеки специализиращ лекар получава 950 лв. минимална заплата, а болниците, които могат да си го позволят, дават и допълнителни средства на младите колеги. Смятам, че Наредба 1, която беше приета от екипа в МЗ в правителството на ГЕРБ, беше положителна стъпка, която дава по-добри възможности на младите лекари.

– Предвиждате ли мерки за повишаване на контрола в системата? Ако да, какви?

– Контролът ще стане много по-добър след въвеждане на интегрираната информационна система, на електронното здравеопазване. По този начин ще се проследи пътя на пациента в реално време.

– Какво предвиждате в програмата си за развитие на профилактиката?

– За профилактичната дейност има няколко точки, които са набелязани в програмата на ГЕРБ. Това са комплексни мерки за здравословен начин на живот и рационално хранене. Знаете, че младото поколение, с развитието на електронните технологии, се обездвижва постоянно и тези хора трябва да се стимулират да водят по-здравословен живот. Другото е да се разшири обхвата на профилактичните прегледи. Да се доразвие програмата за ваксинация от най-ранна детска възраст, като по този начин ще се подобри здравословното състояние на децата. Предвидени са различни програми и търсенето на подход за намаляване употребата на наркотични вещества от подрастващите. Те са таргетната група, от която по-нататък зависи здравето на нацията. Тук имаме едно конкретно предложение – със съгласие на училищното ръководство и на семействата на учениците, доброволно да се тестват за наркотици децата. По този начин ще можем да видим действително колко е голям проблемът и как да насочим усилията си за овладяването му. Но подчертавам, че става въпрос за доброволно изследване. Друг голям проблем е здравното образование и качеството на медицинските услуги в ромската общост. Предвидили сме разширяване на мрежата от здравни медиатори. Само при нас в областната болница 209 момичета са родили деца, като 13-годишните майки са 5. Това е един много голям проблем. В ромската общонст има много да се работи за да се издигне здравната култура на много по-високо ниво.

– Какви са вижданията ви за развитието на лекарствената политика? Трябва ли да се огранични вертикалната и хоризонтална интеграция в този сектор?

– Вертикалната интеграция и сега е забранена по закон, просто е необходим засилен контрол. Ние ще се стремим към по-добър достъп до лекарства чрез по-широко прилагане на генеричните продукти и тяхната рационална употреба. Генеричните лекарства са по-евтини и дават възможност със същия финансов ресурс да се разшири спектъра на медикаменти, които да заплаща здравната каса. Може да се усъвършенства и механизмът за оценка на здравните технологии за прилагане в практиката на иновативните медикаменти. Знаете, че миналата година започна тази оценка на качеството на новите продукти. Когато се оцени даден препарат като иновативен и полезен, тогава може да влезе в списъка, плащан от здравната каса. Нужно е също създаване на ефективни механизми, включително и законодателни, за ограничаване на паралелния износ на лекарства. Това също е един от големите проблеми, заради който изчезват медикаменти. И пак казвам, въвеждането на електронната рецепта и на електронната система ще помогне да видим реалната нужда от лекарства в сектора.

– Трябва ли да се повиши достъпа до медикаменти на пациентите? Ако да, как – чрез промени в регулацията на цените, чрез промени в модела на финансиране на лекарствата с публични средства или по друг начин?

– Приетите до сега стъпки за реимбурсация са 25%, 50%, 75% и 100%. Това в някаква степен е метод за оценка на полезността и важността на даден медикамент, социалната полза от него и оттам се взема решение какъв процент от лекарството да се покрива от касата. Правителството на ГЕРБ започна оценката за въвеждане на 100% заплащане на медикаментите за есенциална хипертония. Може би трябва да се направи такава оценка и за други лекарства, за да влязат в групата на напълно платените. Но все пак държавата има ограничен ресурс и не може всички медикаменти да станат безплатни.

– Какъв модел на електронно здравеопазване трябва да се въведе у нас?

– Моделът на пръстовия отпечатък не се оказа удачен. Не беше приет нито от лекарите нито от пациентите. Така че категоричтното мнение на партия ГЕРБ е, че той трябва да отпадне и да се въведе електронна карта, електронно досие и електронна рецепта. Трябва да се изгради интегрирана информационна система, която да свързва всички участници в системата на здравеопазването.

– Постижим ли е политически консенсус за развитие на здравната система у нас? Без него възможно ли е стабилизирането на сектора?

– Много се зарадвах на този въпрос. В ГЕРБ категорично смятаме, че трябва да се потърси консенсус и да се начертае стратегически път за развитие на здравеопазването в България. Убеден съм, че ако ГЕРБ спечели и успее да направи правителство, ще бъде инициатор на кръгла маса с всички парламентарно представени партии, за да се реши в дългосрочен план стратегията за развитие на здравеопазването. Смятам, че и в другите партии са се убедили, че е време за такъв консенсус. Защото през последните 15 години се лутаме от модел в модел, от идея на един министър в идея на друг министър и виждаме, че по този начин нещата се въртят в омагьосан кръг. Нека да се приеме един дългосрочен модел, една стратегия за 10-12 години напреди, поне за три мандата, след което всеки министър да знае по какви приоритети да работи. А не непрекъснато да се отхвърля направеното и да се започва от нулата.

https://clinica.bg/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s