Ген. Съби Събев: Президентът не бива да мълчи, ако правителството отива в погрешна посока!

През последните 120 години в българската политика е имало доста генерали. И мнозина от тях са били видни държавници!

 

С Румен Радев имаме общо – и двамата сме от ВВС, генерал-майори– получили сме образование във Военновъздушния генерал щабен колеж на САЩ

 %d0%b3%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d1%8a%d0%b1%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b1%d0%b5%d0%b2

Генерал-майор  о. з. д-р Събев е роден в с. Желю войвода, област Сливен. Завършил е средно образование в Техникум по електротехника “Мария С. Кюри” – гр. Сливен.

 

Ген. Събев е експерт по национална и европейска съюзна сигурност и отбрана. Професионалното му развитие започва във Военновъздушните сили и има значителен принос за цялостната реформа на Българската армия.

 

Възпитаник на Висшето военно-въздушно училище “Георги Бенковски” в гр. Долна Митрополия и дипломант на Военната академия “Георги С. Раковски”. Завършва редица курсове и специализации за висши офицери: Военната академия “Юрий Гагарин” в Русия, школата на НАТО в Оберамергау – Германия, Центъра “Джордж Маршал” в Гармиш-Партенкирхен в Германия и Колежа по отбрана на НАТО в Рим. Събев е първият български офицер с диплом от Военно-въздушния генералщабен колеж на ВВС на САЩ в гр. Монтгомъри, щата Алабама. Там е специализирал и се дипломирал с отличие ген. Румен Радев – новоизбраният български президент.

 

През 2001 г. ген. Съби Събев оглавява управлението за стратегическо планиране в Генералния щаб на Българската армия. По-късно става първият военен представител на България в Главната квартира на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз, като участва най-активно в създаването и интегрирането на българското военно представителство в командните структури на НАТО.

 

От 2013 до август 2016 г. е председател на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.

 

Вкарването на генерали в политиката напоследък не е нов феномен. През последните 120 години в българската политика е имало доста генерали – след Освобождението, преди и след 9-и септември, а и сега. И някои от тези генерали са били видни държавници.

 

В същото време считам, че в последните години нашият политически елит се поизчерпа. Не се забелязват достатъчно ярки политически лидери, поради което партиите се обърнаха към една недостатъчно използвана ниша, особено след края на Световната война, разпадането на Варшавския договор и прехода. Считам, че това е добре, защото в тази ниша – генералитът и запасното войнство, има много добре подготвени личности с много добро образование, ръководили Въоръжените сили на едно по-високо ниво. С определени усилия те лесно могат да бъдат трансформирани в политически лидери.

 

Фактът, че и в момента в Народното събрание имаме депутати, председатели на комисии бивши военни, генерали, е добра тенденция. Българската държава трябва да използва този потенциал, защото в него са вложени много ресурси за подготовка.

 

Колкото до това – дали човек, прекарал почти целия си съзнателен живот в казарма, свикнал да изпълнява и дава заповеди, да смени рязко „бойното поле“ с политиката и вече да трябва да обединява, да търси консенсуси, то зависи от човека. Не трябва да се гледа само в рамката, че той само е свикнал да изпълнява и да дава заповеди. Част от българските генерали са получили образование в западни академии, колежи с по-разширен кръгозор. Аз, а и генерал Радев, сме получили образование във Военновъздушния генерал щабен колеж на САЩ, където програмата е доста богата – международна и национална сигурност, политики в НАТО. Освен това по време на кариерата си военните срещат и решават много различни въпроси.

 

От друга страна, те са силно дисциплинирани и организирани хора, които могат по-лесно да създадат необходимата организация за ефективно функциониране на дадена институция, каквато е президентската. Добре, че ще бъде използван този потенциал.

 

Имам притеснения, че в последните години се занижиха критериите за деполитизация, тъй като армията от 1991 година официално е деполитизирана и военните не би трябвало да се занимават с никаква политика. Има няколко случаи на генерали, които не се съобразяваха с това, които бяха сериозно санкционирани. Те бяха уволнени от армията.

 

Въпросът е действително ли всички генерали са деполитизирани в дълбоката същност на това понятие? Аз имам съмнения. Има редица на генерали, които след приключване на кадровата им служба, бързо се препозиционират към определени политически лидери и партии – БСП, ДПС, дори в дясното пространство – Пламен Манушев при ГЕРБ. Това показва, че те много бързо се деполитизираха. При една реална деполитизация на армията не би трябвало да има такива случаи.

 

Според мен е добре да се помисли да има законова пречка военните, които напускат кадрова служба за определен период от време да нямат право да бъдат номинирани в кандидатски листи на политически партии, движения и коалиции. Да могат обаче да бъдат номинирани като независими кандидати, издигнати от инициативни комитети, за да не се нарушават личните им права и свободи. Може би една такава мярка, ще заложи по-висок критерий за недопускането на бърза реполитизация на българските офицери.

 

За новоизбрания президент ген. Радев мога да кажа, че възприемам основно като колега, висш офицери от българската армия, който е работил за нейното укрепване докато е бил на служба.

 

Има доста прилики между мен и ген. Радев – и двамата сме от ВВС, генерал-майори, завършили сме един и същи колеж в САЩ.

 

Считам, че президентът като върховен главнокомандващ, а и не само като такъв, трябва да бъде коректив на всяко едно правителство. Президентът трябва да е гарант на правата и свободите на всички български граждани. Той олицетворява единението на нацията и няма начин, когато дадени политики на правителството, отиват в погрешна посока, в противовес на интересите на гражданите, той да мълчи. Трябва да има способността и експертизата да се намеси и предупреди. Той има няколко лоста, включително правото на вето, назначаването на висши военни, свикването на КСНС, където може да се обсъждат всички въпроси, касаещи сигурността на страната – не само, военна, енергийна, а и демографският проблем.

 

Чрез участието си в срещи на високо ниво и КСНС президентът може да предлага важни насоки за развитието на въоръжените сили, за да може страната да е адекватен член на НАТО и ЕС и да си изпълнява ангажиментите. Президентът има ключова роля като коректив на всяко едно правителство.

 

Смятам, че новоизбраният президент трябва да продължи практиката да не бъдат изпращани за посланици с доказана принадлежност към службите на тоталитарния режим, защото не може да изграждаме доверие със страните, в които пращаме посланици, чрез хора, свързани с комунистическите тоталитарни служби.

 

Няма друга европейска държава, която имаше подобна практика, като нашата страна досега. Тези хора наистина може да са подготвени, но принадлежността им към тези служби поставя под риск отношенията със съответните страни и развитието на едно наистина ползотворно сътрудничество с тях. Нека да бъдем толерантни към страните, в които изпращаме посланици.

Advertisements

One response to “Ген. Съби Събев: Президентът не бива да мълчи, ако правителството отива в погрешна посока!

  1. Г-н Събев, Сабя, как президентът Радев да контролира правителството, като той и дамите край него му нареждат какво да прави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s