Община Сливен е №1 сред 565 институции в държавата!

 

%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b5-%e2%84%961Поредно признание за кмета Стефан Радев и неговия екип: Община Сливен е най-прозрачната институция от всички 565 проучени от Програма „Достъп до информация“ (ПДИ) за 2016 г. Най-непрозрачната е Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

 

Всяка трета институция в България не публикува в интернет нормативните актове, които издава, а половината не правят това по отношение на общите административни актове, става ясно от  от Рейтинга на активната прозрачност на ПДИ за миналата година.

 

Близо 65% от общо 565 органи на власт у нас, изследвани от неправителствената организация, са обявили текстовете на нормативните актове, които приемат, но 35% не са го направили, въпреки че информацията касае много граждани и фирми.

 

След по-важните институции, които не публикуват нормативните си актове, са Министерството на външните работи и много общини като Монтана, Любимец, Горна Малина и др.

 

Още повече институции (57%) пък не разкриват проектите на нормативните актове, които издават, става ясно още от данните на ПДИ.

 

Огромната част от органите на властта у нас – 89%, не обявяват доклади от обществените обсъждания, които провеждат. Сред малкото институции, които дават такава информация, са министерствата на финансите, на транспорта, земеделието, екологията, Комисията за регулиране на съобщенията и едва около 20 от общо 265 общини.

 

Всеки втори орган на власт у нас – 49%, пък не обявява общите административни актове, които издава. В списъка на непрозрачните в това отношение институции влизат Агенция „Митници“, министерствата на здравеопазването, социалните грижи, външните работи, регионалното развитие, спорта и туризма, ДАНС, Фонд „Научни изследвания“, СЕМ и др.

 

Обявяването на индивидуални актове като заповеди и решения пък е още „по-тайна“ дейност, защото едва 42% от институциите го правят, сочат още данните на ПДИ.

 

Институциите обаче са малко по-прозрачни по отношение на обявяването на базите данни и регистрите, които поддържат – 56% го правят. Същото важи и за разкриването на програмни и стратегически документи като стратегии, програми и планове за развитие.

 

Отчетността също е сред по-силните страни на институциите у нас, като 60% публикуват отчети за дейността си в интернет. Някои обаче не го правят като например Министерството на земеделието, Държавен фонд „Земеделие“, Българската агенция по безопасност на храните, Държавната комисия по сигурността на информацията, Държавната агенция за българите в чужбина, много общини и регионални звена в администрацията.

 

Въпреки че финансовата отчетност на властта видимо се подобрява от 2013 г. насам, все още около половината от ведомствата не обявяват в интернет дори бюджетите си, става ясно още от рейтинга на ПДИ.

 

През миналата година 241 институции са оповестили тази информация, което е значително над резултата от 2013 г. – 107 ведомства, но доста под общия брой проверени институции – 565. Също около половината от организациите не обявяват и отчет за изпълнението на бюджета си, нито пък проектобюджета си.

 

Ведомствата обаче са сравнително изрядни по отношение на изискването за публикуване на информация за обществените поръчки. 94% от тях имат на сайта си секция „Профил на купувача“.

 

68% от институциите публикуват и сключени договори за обществени поръчки. Плащания по контрактите обявяват 44% от институциите.

 

Едва 16% от общините публикуват общите си устройствени планове в интернет, а регистри на разрешенията за строеж – само 12%, сред които и Столична община.

 

Все още масово институциите не спазват новото изискване в Закона за достъп до обществена информация от 2016 г. да публикуват информация, предоставена повече от три пъти по заявления за достъп. Едва 4 от общо 565 институции са правили това към датата на изследването на ПДИ през пролетта на 2016 г. – Министерството на финансите, Агенцията за държавна финансова инспекция, община Добрич и Агенцията по вписванията. Почти всички институции обаче – над 97%, вече изпълняват новото изискване в закона заявления за достъп до информация да се приемат по електронен път, което е огромно постижение за администрацията.

 

Едва 15% от институциите у нас публикуват списък на категориите информация, класифицирани като служебна тайна, става ясно още от рейтинга на ПДИ. Списъци на разсекретените документи обявяват едва 6 институции по данни от пролетта на 2016 г. – министерствата на правосъдието и финансите, Държавна агенция „Архиви“, Агенцията за държавна финансова инспекция и общините Любимец и Челопеч.

 

Финансовото министерство е единствената институция от такъв ранг, която всяка година обявява списък на категориите информация за публикуване онлайн. Правят го и само още 9 институции у нас.

 

Министерството на образованието и науката е най-прозрачното министерство у нас, а на външните работи – най-непрозрачното, сочи още рейтингът на ПДИ за 2016 г. Образователното ведомство публикува проектите на нормативните актове, които издава, мотивите към тях, общите административни актове, а също и редица регистри и бази данни за образователната система в страната. Обявени са и декларациите за конфликт на интереси, а също и сключени договори за обществени поръчки.

 

На другия полюс е МВнР, което не разкрива пред обществото актовете, които издава, не поддържа регистри и бази данни, не обявява категориите информация за публикуване онлайн. Финансовата му отчетност също не е пълна.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s