Защо Румен Радев правилно се обърна към патриарха с „Господин Ваше Светейшество”?

 

Днес цял ден се коментира из медиите и социалните мрежи как по време на словото си при клетвата в Народното събрание новоизбраният президент Румен Радев се обърнал към патриарха с „Господин Ваше Светейшество”. Било голям гаф, лапсус и т.н., бяха само част от коментарите.

 

В тази връзка ще цитирам сегашния декан на Историческия факултет във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – сливналията проф. Иван Тютюнджиев – най-добрия изследовател на българската средновековна история. „Обръщението към българския цар и към българския патриарх е било и Господин”. Затова и днес може да се срещне това, непознато и непонятно за мнозина, обръщение към глави на източни поместни църкви. А и те сами в писма се обръщат така към себе си.

 

Преди години Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Иоаникий /чийто първи кръщелник съм, след като бива избран за владика през 1980 г./ ми показа чернова на подготвяно писмо до о Бозе почившия патриарх Максим. Там, отгоре, също пишеше – до Г-н Максим…

 

Цитирам по памет:

 

„ДО

 

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО

 

БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ

Г-Н Г-Н МАКСИМ,

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД”.

 

За кратко да се спрем на думата „Господин”.

 

През Средновековието английските феодални господари носят общото название lord – „господар“. Същевременно Lord значи и „Господ“. Във Франция и сродните й латиноезични страни seigneur има значение както на едър феодал, сиреч „господар“, така и на „Господ“. В течение на времето обаче във френския seigneur (и във фонетичните разновидностите на думата в испански, италиански) се превръща в почтителна форма за „господин“. Подобно явление срещаме и при поляците с тяхното pan – смислова еволюция от „феодален господар“ към „господин“ (днешното френско monsieur „господин“ е просто форма на старото monseigneur, „господарю мой“). Английското sir има на свой ред връзка с френското sire. Във Византия гръцкото кириос също значи „господар“ и „Господ“, но и „господин“. Дори в далечна средновековна Армения се открива идентичен семантичен развой. Староарменското ter е означавало „господар“, в частност „феодален господар“, било е и титла, носена от епископите, които са имали също ранг на феодални господари, но също така значело (значи и днес) „Господ“. Понастоящем в арменския за „господин“ се използва думата paron (baron в западноарменско произношение), която обаче е късна заемка (ХІІІ век) от франкското „барон“. Съществува обаче и архаичното обръщение tiark’ „господа“, което идва тъкмо от ter.

 

В (старо)българския, а оттам и в руския, господар и Господ също имат общ корен. От идентичен корен е и господин, но през Средновековието „господин“ и „госпожа“ в България не са имали съвременното им значение, а значение на „господар, феодален господар, човек от аристокрацията“. Проф. Иван Тютюнджиев разказва, че когато Иван Шишман става турски васал, той вече не е наричан от западните хронисти „император на България“, а просто „господин Шишман“.

 

Обръщението към „български владици” през турско робство /пиша в кавички, защото такива почти не е имало тогава, а са били гръцки/ също се е наложило като „Господин Ваше Високопреосвещенство”.

 

И пак се връщам на историята с настоящия сливенски митрополит Иоаникий. И онова писмо, което видях преди години.

 

„Дядо Владика – рекох му аз – тук да няма грешка?! Пише „Господин, господин Максим”. Два пъти „господин”.

 

Тогава архиерейът ми обясни, че двойното „господин, господин” се отнасяло единствено за българските митрополити. И било заповядано от цар Борис Трети. „И към мен се обръщат с господин, и към теб с господин”, казал царят при поредната си среща с екзарх Стефан. „Но църковната власт е по-важна от държавната. Затова обръщенията към владиците вече ще са дважди господин”, наредил царят.

А иначе днешните критики към новоизбрания президент дойдоха от тия, чийто лидер нарича митрополитите „попчета“, а Бога – „Началник“. Дето „три папи“ го галили по главата…

Николай Сосеров