Гарелов спасил новозагорска ученичка от ослепяване

 

%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bb%d0%be%d0%b2Малцина знаят, че популярният телевизионен водещ Иван Гарелов е започнал кариерата си като вестникар. След като завършил специалността “Журналистика” в Софийския университет през далечната 1967 година мустакатият и напет Иван от пазарджишкото село Смилец, постъпил в редакцията на комсомолския вестник “Народна младеж”. Там го сложили в най-скучния отдел на вестника – “Съюзен живот”, където се занимавали само с оргпроблемите на комсомола. Но Гарелов се справял добре и бързо станал едно от първите пера на всекидневника.

 

(Срещата на младия журналист с телевизията станала години по-късно и то съвсем случайно. След още четиригодишен стаж в Българската телеграфна агенция, чак през 1973-та Гарелов бил поканен на работа в БНТ. Извикал го известният публицист, покойният професор Марко Семов, защото се впечатлил от един негов вестникарски пътепис. Така бавно и полека Гарелов станал Мистър “Панорама”).

 

Когато бил в “Народна младеж” през 60-те години, един ден в редакцията пристигнало тревожно писмо от Нова Загора. В тогавашните вестници имаше доста големи отдели “Писма на читатели” и на човешките болки и радости журналистите от старата школа обръщаха голямо внимание. Пък за това ги задължаваше и един прословут Указ на Държавния съвет на страната за писмата и сигналите на гражданите – в него имаше законен срок от 30 дни, в който трябваше да се отговори на всяко читателско писмо, дори и на най-глупавите. В писмото от Нова Загора ученичката Тодорка Дончева изказвала мъката си пред вероятността да ослепее и молела за помощ: “Идвахме с татко в София. Прегледаха ме в Медицинската академия. Професорът ми предписа инжекции и обясни, че ако не ги приложа, ще ослепея. Аз съм на тринадесет години. Моите другари скоро ще започнат училище. С татко обиколихме доста аптеки в София и Нова Загора, но не намерихме инжекциите. Те са съветско производство. Последната ми надежда е в редакцията, Моля ви, другари, помогнете ми!”

 

Тревожното писмо попаднало в журналиста и поет Стоян Юруков-Войводата. Самият той инвалид от Отечествената война и с прогресивно отслабващо зрение, бай Стоян веднага взел присърце болката на Тодорка. Разтичал се из редакцията на вестника и видял младия си колега Иван Гарелов. “Ето кой ще свърши работа!”, казал си Войводата и му подал пълното с болка писмо на ученичката.

 

Трябвало да се действа веднага – всяка пропусната секунда можела да се окаже фатална и девойчето да остане сляпо за цял живот. Стоян Юруков имал една инвалидна кола от времето на Втората световна война, стар трофеен “Щаер”. Двамата с Гарелов се метнали на нея и отпрашили към шефовете на аптечното управление.

 

Търсените инжекции за Татяна се оказали рядко лекарство – навсякъде вдигали рамене – и в градското, и в Централното аптечно управление. По едно време нервите на Иван не издържали и той хванал за пешовете един началник от среден калибър: “А, бе вие не разбирате ли, че става дума за зрението на един млад човек! Как така ги няма инжекциите!”

 

Двамата журналисти отишли и в съветското търговско представителство. Там ги посрещнали с разбиране и казали: “Само преди две седмици доставихме 60 000 ампули за българския пазар!”

 

Гарелов подскочил от изненада:

 

– Къде са тези ампули?

 

– В централното аптечно управление!

 

Войводата и мустакатият му млад колега пак се метнали на “Щаера” и – обратно в централното управление. Там още от вратата Иван вдигнал луд скандал на бюрократичните премятания на аптечните чиновници. Оказало се, че пратката от скъпоценните инжекции цели две седмици стои в склада и не е разпратена по аптеките в страната. Стоян Юруков, като стар ремсист и член на бойна група през антифашиската съпротива, искрено съжалявал, че няма в момента пистолет, за да разстреля изплашените фармацевти.

 

Бързо приготвили 30 ампули за Тодорка, а двамата вестникари отново с верния “Щаер” заминали към летището. По това време имало полети до Ямбол. Като предали ампулите на пилота, Гарелов се обадил на в окръжния комитет на комсомола в Сливен специална кола веднага да замине и посрещне самолета. От ямболското летище (днешната военно-въздушна база Безмер) лекарствата незабавно били доставени на Тодорка в Нова Загора и лекарите били първата й спасителна инжекция. Така след след няколкочасово тичане по етажите на бюрократичната машина в София Гарелов и Войводата успели да спасят от сигурна слепота новозагорското девойче. След няколко седмици започнала новата учебна година и Тодорка заедно със съучениците си влязла оздравяла в клас.

 

 

А бъдещият водещ на телевизионната „Панорама” написал вълнуващ и трогателен репортаж в младежкия вестник за това как се борили със Войводата за зрението на 13-годишната ученичка.

 

Валери Боянов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s