Божидар Димитров: Заявката на Ердоган да оспори Лозанския договор може да предизвика военен конфликт със САЩ, Русия и ЕС

Икономиката на Турция ще угасне като великденска свещ, ако спре потокът от тирове по магистрала “Тракия” към Европа

%d0%b1%d0%be%d0%b6%d0%b8%d0%b4%d0%b0%d1%80-%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2– Какво представлява Лозанският договор, г-н Димитров? Международните информационни агенции цитираха реч на турския президент Реджеп Ердоган пред участниците в конференция за новата концепция за сигурността в резиденция “Бештепе”. В нея той изрази решимост да оспори всички решения на този договор.

– Договори под името Лозански мирен договор всъщност Турция е сключила два пъти. Единият договор е резултат от войната между Османската империя и Италия през 1911 и 1912 г. А другият е резултат от Първата световна война, който на практика отменя първия Лозански договор, подписан от Османската империя. Това е т.нар.

Севърски договор

от 1920 г.

Договорът, който правителството на Кемал Ататюрк сключва след победата над Гърция при река Тангария – победа, която довежда до тотално прогонване не само на гръцката армия, но и на гръцкото население от Нова Азия, фиксира границите вече на Република Турция, установена от Кемал Ататюрк, с изключение на границата с Ирак.

По силата на този договор територията на Османската империя е намалена от 3 млн. кв. км до 780 000 кв. км. Там остава един проблем, който никога не е бил решен и до ден днешен – т.нар. Мосулски проблем. А Турция претендира за Мосул.

По отношение на България обаче Лозанският договор не предвижда нищо, тъй като той се сключва между страните победителки в Антантата и Турция. А България не участва в тази конференция.

– Защо тогава казахте по едно радио, че България ще има много сериозен проблем, ако Ердоган оспори Лозанския договор?

– Ако Ердоган има намерение да възстанови част от тези територии, той трябва да превзема и български земи. С Лозанския мирен договор границите на Турция и сега са такива, каквито Турция ги е установила тогава, в началото на 20-те години. Отказът от Лозанския договор означава, че

Турция не е

съгласна с

днешните си

граници

Това, естествено, засяга и България. Ако той предявява претенции към български територии, които са населени с етнически турци, то те нямат пряка териториална връзка с Турция.

Турско население има в Североизточна България – Търговище, Разград, Варна, Силистра, Русе и в Кърджалийски окръг. Ако Ердоган иска тези територии да ги присъедини към Република Турция, то задължително, за да има връзка с тях териториално, би трябвало да превземе и български области, в които няма турско население.

– Реална ли е опасността Ердоган “да си вземе” отнетите от договора територии?

– Според мен е очевидно, че той е загубил връзка с реалността и не си дава сметка чия съпротива ще срещне – тази на Русия, САЩ, Европейския съюз. Съмнявам се, че ще се осмели на военна инвазия, колкото и силна да е военна Турция. И у нас има хора, които протестират с искането да бъдат отменени клаузите на Ньойския договор, без да знаят, че той отдавна е отменен от т.нар. Парижки мирен договор, който определя днешните граници на страната ни.

– Тогава каква е целта му?

– Г-н Ердоган очевидно

иска да спечели

точки преди

решителното

гласуване,

което трябва да определи формата на управление в Турция. Както е известно, той иска да бъде първият президент на страната в една президентска република. И, естествено, знае, че ако бъде преразгледано заложеното в Лозанския договор, това би означавало териториални придобивки за Турция и

приятно

гъделичка

самочувствието

на нейното вече близо 80-милионно население. Това обаче крие опасност от сериозно разбъркване на световния ред и повишаване на напрежението, тъй като договорът, който трябва да бъде преразгледан, визира и без това нестабилното и крехко положение в една държгава като Ирак. Дори претендираният район от нея в момента принадлежи на една друга държава – на изслямския халифат, наричана още “Ислямска държава”. Именно там сега се водят най-големите боеве в иракския конфликт. Разширяването на тези военни действия чрез намесата на Турция, за което тя отдавна претендира, среща решителна и безапелационна съпротива от страна на сегашното иракско правителство, подкрепено от САЩ. Това означава, че г-н Ердоган ще се сблъска по този въпрос не само със слабия Ирак, но и със САЩ.

Аналогично е положението в Сирия, където освен с Хафез Асад Ердоган ще си има работа с Русия, която подкрепя правителството на Асад. Едва ли би нанесъл с нейно мълчаливо съгласие териториална ампутация. Затова си мисля, че Ердоган не би се осмелил на военна интервенция, тъй като най-малкото това би означавало да спечели не само купата на руската армия, но и тази на американската.

– Какви биха били икономическите последствия от такова, да го наречем, попълзновение на турския президент върху чужди територии днес?

– Колкото и да е могъща икономиката на Турция, тя не би могла да издържи на военно напрежение и санкции. Това е експортно ориентирана икономика и тя би могла да угасне като великденска свещ, ако движението на стотиците хиляди тирове към Европа всеки божи ден по нашата магистрала „Тракия“./ „24 часа“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s