Български свещеници искали да служат в погранични гръцки енории

dsc00281Гръцкото издание „Етнос“ разказва в свой репортаж за зачестили случаи български свещеници да искат да обслужват гръцки енории в пограничните райони, където няма местен свещеник. Такива предложения идвали и от свещеници от Македония. В много селски райони в Гърция църквите остават заключени и в тях не се служи вече света литургия, след като през последните години държавата предприе драстични мерки за намаляване на броя на държавните служители, в това число и на свещениците. Законодателството допуска едно ново назначение на петима пенсионирани служители, което означава едно ръкоположение на всеки пет пенсионирали се клирици. Много от възрастните свещенослужители остават да служат без заплата в своите енории, тъй като няма кой да ги замести. Вестникът цитира неназован по име гръцки йерарх, който казва: „Голям проблем е да няма свещеници. Хората имат нужда да ходят на църква, на литургия, и особено в неделя да се изповядват и приемат св. Причастие. От тази потребност се възползват съседни страни и предлагат да помогнат, което, разбира се, ние не бива да приемаме в никакъв случай“.

Проблемът коментира и митрополитът на Александруполи (Дедеагач) Антим, който разказва за своите опити да реши проблема с липсата на клирици в неговата епархия. Насърчавал е миряни да станат доброволни свещеници, тоест да не получават държавна заплата, а да съчетават своята професия със свещеническото служение, без да носят расо във всекидневието си. Само един общински служител от областта обаче е откликнал на тази идея и е бил ръкоположен за свещеник.

За Гърция това положение е ново и необичайно – сега се налага един свещеник да обслужва четири и повече села, с което местните хора не са съгласни (за сравнение: в България има свещеници, които обслужват по над 20 села). В момента в Гръцката църква служат 8406 свещеници (при територия на Гръцката църква приблизително колкото на БПЦ с нейните под 1000 свещеника), а за техните заплати държавата отпуска годишно ок. 180-200 милиона евро. Те получават заплатите си директно от държавата, а не чрез митрополиите.

През годините след политическите промени у нас, когато българските граждани започнаха масово да работят в южната ни съседка, сред тези граждани винаги е имало и поне по няколко свещеника. Но те почти никога не са работили като свещеници там, а са си изкарвали парите предимно като земеделски или други работници. Една от причините е и незнаенето на езика до степен, която да им позволява да извършват боголужебна и пастирска дейност на гръцки език.

Въпросът обаче с пограничните райони е деликатен за гръцките власти, които през целия 20 век са се стремили и са успели да асимилират българоезичното население там до степен да създадат и теория за отделен „помашки“ език, който се говори в южнородопския регион на Гърция от помохамеданчени българи и който си е чист български език, разбира се. От друга страна, отказвайки да признаят българската етническа принадлежност на „българоезичните гърци“, както ги наричат, в гръцките области Тракия и Македония особено, гръцките власти неволно тласнаха тези наши сънародници към обятията на македонизма. И сега да се допуснат български или македонски (оставяме настрана въпроса за каноничното признание на последните) свещеници да служат по границата с България и Македония изглежда напълно невъзможно. Затова се смята, че публикацията може да е и плод на спекулация на известния с ориентацията си вестник със знаковото име „Етнос“.

Заслужава да се отбележи все пак, че из цяла Гърция могат да се срещнат румънски свещеници, дошли и приети да служат в гръцки енории (вероятно те са няколко десетки). Повечето от тях са учили в богословските факултети в Гърция и не са се завърнали в страната си, оставайки на служение в нашата южна съседка. Те имат предимството, че знаят сравнително добре гръцкия език. Тяхното приемане може да се обясни и с факта, че Гърция и Румъния нямат обща граница и население на съответната страна отвъд границата, но пък в Гърция има големи групи власи, куцо-власи, цинцари – както и да ги наречем, които още от 19 век са предмет на интерес на румънската държава.

Едва ли е случаен и фактът, че в далечен Кипър вече има поне 4 български свещеника (и поне толкова румънски), служещи безпроблемно там като клирици на Кипърската църква, а в Гърция единственият български свещеник е на о. Крит, който е… на 1000 мили от българската граница! „Така ще е, твърдят експерти, докато на Балканите етническата асимилация е национална политика, а не естествен процес“.

https://dveri.bg/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s