КЪРВАВИ ВАДИ*

Веселина Седларска

 981e84eb-39e3-417b-a12d-2bbe48e0c8ac

Бел. ред.: Публикуваме откъс от романа “Кладенецът” (ИК „Сиела”) на Веселина Седларска. Авторът е един от най-добрите политически журналисти у нас, а сега смело навлиза в териториите на художествената литература. Сюжетът е в тясна връзка с психоанализата. Главната героиня Милкана води курс по творческо писане с насоченост към психологията. Тя възлага на участниците да довършат ръкопис, в който главната героиня ходи на психоаналитик и постепенно затъва в своята депресия. Те сами трябва да решат каква съдба ще ѝ предпишат на финала.

 

Те са като децата, в паузата между двете занятия си разказват страшни истории, установи Милкана Пейчева. Точно като в летата на нейното детство, когато вече се стъмнеше, но майките им все още не бяха се провикнали да се прибират. Тогава те се притискаха едно о друго, а някой шепнеше как в тъмната стая  се чувало само едно кап-кап-кап и когато светнала лампата…Тук вече зъбите им тракаха, а очите им се превръщаха в чинийки от страх, но не спираха да разказват и слушат. Кап-кап-кап, изпод завесата лъкатушела кървава вадичка, да дръпна ли завесата или да не я дръпна, питаше разказващият, а децата запушваха ушите на по-малките и заекваха „Ддда!“.
Тези пет големи деца тук си разказваха истински страшни истории. Тео разправяше за един от преподавателите си в чужбина, някой си Том. Том бил най-веселият човек не само сред професорите, ами и сред студентите. Никога не се ядосвал, не бързал, направо приличал на онова хлапе от емблемата на …(Тео не беше сигурен на коя) филмова компания, на която  момченце е седнало на рога на луната. Точно така изглеждал Том, като дете, което седи на луната, клати си краката от удоволствие и наблюдава с усмивка какво става долу на земята. А бил човек на сериозна възраст с авторитет на сериозен учен.
Един път класът на Тео го попитали дали винаги е бил такъв. Тогава Том им разказал, че не, точно обратното – бил много сериозен и взискателен, а когато му казвали, че е прекалено суров с другите, той отговарял, че е най-суров със себе си и оттам черпи правото да изисква от другите. Но през 1994 се случил в Руанда като консултант по разработването на някаква обучителна програма. И станало така, че видял реката от трупове. Точно така, реката носела толкова трупове, че водата не се виждала. По-късно светът се осведомил, че тогава племето хуту са избили 937 000 хора от племето тутси, но това главозамайващо число оставило Том изненадващо безразличен към бройката. Той бил убеден, че е видял в реката много по-страшно нещо и от най-страшната статистика. Труповете се носели с часове пред очите му, а от този ден нататък никога не се притеснил за каквото и да било, защото това би отнело от времето му да се радва на живота. Пък и от какво да се страхува, вече бил видял най-страшното.
Савата пък имал приятел руснак от института в Москва, чийто син бил в Афганистан. Отишло момчето с някакъв камион да донесе провизии от склад на половин ден път, а когато се върнали с шофьора в базата, намерили само телата на другарите си, главите липсвали. Какво е продължението на тази страхотия не се разбра, защото Стамена каза, че е виждала смъртта възможно най-рано, още преди да се роди.
Не, не беше същото, помисли си Милкана Пейчева. Страхотиите от нейното детство бяха приказки, размерът на ужаса зависеше от въображението на слушателите. Сега тези пораснали деца си разказваха истини за света и се мъчеха да си представят мащаба на ужаса с точни числа.

 

* Заглавието е на сайта „Важен разговор“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s