Я раздуй, Бай Груй!

Трагикомична опера в 3 действия

narod7Либрето: Велислава Дърева

Действащи лица:
Бай Груй (също Бай Туй, Бай Онуй, Бай Х*й, Бай Who) – брутален мутро-gangsta-чалга баритон
Бай Ганьо – бас
Бай Тошо – баритон
Големанов – тенор
Гочоолу, Дочоолу и Цецо Хаирсъзина – кресчендо-трио
Кариатида (Статуя „Ваш`та Майка“) – контраалт (профундо), почти бас
Г*з- ти-си-наш`то-знаме (или просто Г*з), а също и Сопол-виснал-на-дувара (или просто Сопол) – суперконтратенор
Шиши, медиен бос – садистичен тенор
Прокопий Шарлатански, медиен бос – истеричен тенор, фалцет
Дост – нервозен тенор, почти сопран
Меси – финтиращ треньор
Трайко, Дянко и Роско (магаре) – вкиснати тенори
Стрина Кристалина – кръчмарски банциг-алт
Маг Светлина с кристално кълбо плюс внушителна група врачки, баячки, магьосници, магове, вещици, вещери, вампири, таласъми
Медийни гъски, патки, кокошки, мисирки и други домашни птици
Двете каки, Трите папи, Разни свраки (натуршчици)
Балетна трупа „Вувузелки“
Хор повехнали поп-фолк икони и чалга-мадони
Бял кемпер
Невидим часовник с кукувичка отмерва всеки четвърт час: „Бай Х*й! Бай Х*й! Бай Х*й!“
Периодично се чува звук от прелитащ МиГ-29.

Съдържание:

Първо действие
Бай Груй влиза навъсен. Накуцва. Коляното го стърже. Ръмжи. Унесен е в мрачни мисли, изразени в кахърна cavatinа „О, где магията отиде?“: „О, гасне моята харизма! Гасне и залязва! О, где магията отиде? О, где останаха тез сладки, дивни дни, и репортерките, кои измерваха с три педи моя бицепс, от еротични сънища обзети! И силиконките, разстлали пищни форми връз моя скут! И песните им сладкогласни! О, как разбирахме се нявга – аз прост, народът тъп! И благодарен! От моята ръка ядеше и весело опашката въртеше… А днес? Тиранин бил съм аз?! Диктатор?! Аз?! Демократ най-пръв! О, черна завист, подлост черна! Предатели! И лицемери!.. О, где магията отиде?…“
Бай Груй напоително ожалва залеза на своето бандитско обаяние, скършеното очарование на мутрата, загнилото вълшебство на простотията. Хор повехнали поп-фолк икони и чалга-мадони го окуражават любвеобилно и самоотвержено. Те пеят приглушено потпури от любими арии – „Мачкай, Бат Бой!“, „Дай газ!, „Ти си пич!“, „Суперсвръх герой!“, „Спукай им шушоните!“, „Леле, знаеш ли, Никол, снощи го сънувах гол!“. При „Батальонът се строява за последен път, старото се уволнява, зайците реват“ Бай Груй избухва в неудържими ридания, предчувствайки своя неизбежен, фатален край.
Звук от прелитащ МиГ-29 брутално прекъсва мисловната деятелност на Бай Груй, който изригва в яростен речитатив „Кой си ти, бе?!“: „Кой там фърчи! Кой дръзва да смущава мойта самота! Кой си ти, бе?! Нямаш никакви комплекси! Кой те познава, бе?! Мене три папи са ме галИли, мама Меркел ми е като майка родна, Жан-Клод сърчица ми праща! А ти?! Никой не те познава тебе! Къде са ходили да те опознаят? По летищАта ли са ходили да те опознаят? Ти си ми бил шеф на ВВС, бе! Човек те направих! К`во фъркаш там, бе! Ела ми да те фрасна! Знам те аз! Всичките ги знам! Единият ми е бил вице, другият ми е бил министър! Всичките ви знам аз! О, неблагодарност черна!“.
Дует тв-водещи (лежерна canzonetta) се опитва да го прекъсне, но речитативът на Бай Груй тече като гневен поток на съзнанието: „Шъ ми вика той на мене „Бай  Х*й“! Тоа Г*з! Тоа Сопол, виснал на дувара мой! Тоа келеш! К`во бръмчиш с тоа кемпер по Австрия, бе, Г*з! О, бял кемпер ме преследва в живота! И ти, бе, нискостебленият, на генерал шъ ми съ праиш, „пиле шарено“ шъ ми викаш! Ми И аз съм генерал, бе! Ге-не-рал! К`во си въобразявате! Как смеете! Кои сте вие, бе! Аз съм Генералът! Нямам нищо общо с вас! Шъ ви спукам шушоните, бе! Ръчичките шъ ви счупя! Канцелирам ви! Всички шъ ви канцелирам! Край! Край! Край! Вън! Вън! Вън! Чиба! Къш!“. Крещи истерично.
Припада.
Силиконки тичат с водичка да го свестяват.
Кукувицата от невидимия часовник отброява нецензурно „Бай Х*й! Бай Х*й! Бай Х*й!“ и възвестява края на първо действие.

Второ действие
Бай Груй, в черно кожено манто, изпружен в бяло кожено кресло, метнал десен глезен върху ляво коляно. Бронежилетка на закачалката. Кобур, провесен на стола. Изправя се решително и – хръс! – коляното го сецва. Следва разтърсващ музикален брилянт – 37-минутна брутално-изобличителна мутро-gangsta-чалга белкантова ария „Непорочният“. Бай Груй саможертвено разбулва страшна тайна – кой е бастардът #Кой?, този всевластен тиранин, заченат в будоара на олигархията, тоз Минотавър, туй свирепо изчадие.
Публиката научава това, което знае – че #Кой? е самият Той, Бай Груй, в кръвосмесително съучастие с Шиши и Прокопий Шарлатански; че тия двамата са „напълно еднакви“, близнаци-братя; че едва не се изпотрепали взаимно, обаче Той ги спасил, понеже е добър, щедър и човеколюбец; че Прокопий Му натресъл тримата вкиснати тенори Трайко, Дянко, Роско (магарето) и други още; че магарето не било магаре, а ястреб сущий; че Трайко продал нещо на някакви американци, пък друго нещо препродал на незнайни лихтенщайнци; че даже Меги Олкрайдова Му звъняла относно продажбата на едното, а може би – на другото нещо, ама Той дързостно не й вдигнал, щото к`во да й вдигаш на баба ти Меги, поне Викито да беше с нейното сладко, изящно „Fuck!“; че всичко туй ставало зад Неговия гръб, през Неговата глава и за Негова сметка; че Той не знаел нищичко, малък бил – излъгали Го; че само маг Светлина му казвала истината; че няма нищо общо с никакви Шишита, Шарлатани, Цаци, Каки и прочее свраки; а сега всякакви типове му приписват всичкия тия идиоти и зулуми, пришиват му ги – на Него, Непорочния…
По време на грандиозната 37-минутна ария Бай Груй три пъти умира и три пъти се възражда. Тоз шедьовър на оперната музика завършва апотеозно: „Ние сме изцяло непорочни! Не сме се оцапали! Ненчев ми е свидетел!“. „Аз съм безотговорен!“, отвръща свидетелят, току-що произведен в Господ Бог. „Позор! Позор!“, викат опозиционните гадове (кой ги пусна тия!?) и се кикондрят разхайтено. Двете каки и други свраки прекосяват сцената с жизнерадостна tarantella, въоръжени с китари, кастанети и дайрета, охраната хуква подир тях, изтървава ги.
Всички споменати в историческата ария (без баба им Меги Олкрайдова) подхващат „Арията на клеветата“ (La calunnia е un venticello) и сочат укоризнено към Бая си Груя. Откъм брюкселските селения, долита кръчмарският банциг-алт на Стрина Кристалина, която пее „Гърди с кристали накичи“, „Когато плачеш, запали си пура!“ и „Конгретюлейшънс, тъпако! Толкова се потруди! Много ти здраве от мама ти Меркел и Жан-Клод! Бай, бай, Бай Who!“…
На сцената нахлува балет „Вувузелки“, вувузелят усърдно, абсолютно безкористно, викат гневно „#Кой?  #Кой?  #Кой?“ и чуват в ответ „Свой! Свой! Свой!“; Шиши и Прокопий изпълняват сладострастно па де дьо (pas de deux), което неусетно преминава в па де троа (рas de trois), понеже се включва и Бай Груй с контузеното коленце.
Кукувицата се обажда нецензурно и слага край на второ действие.

Трето действие
Тв-студио. Възпаленото настроение е обсебило Бай Груй. Водещите (любезно дуо) се опитват да го разведрят, изобразявайки задължителната при общуването с въпросния персонаж несмисленост, ала той изобщо не ги отразява, вдаден в тежки промишления. Предизвикват го някак неволно и той изригва в гневно рондо:
„Мене да ме критикуват?! За какво да ме критикуват?! Мене!! За какво да ме упрекват?! Не блей! Гледай ме като ти говоря! На кой съм клекнал? Пред кой съм клекнали? Коляното ме боли, как да клекна! Ако не ме болеше… Нищо не знам! Аз бях в Брюксел! Пощенски гълъб съм бил! На кого, бе? На кого?! Дебел съм бил, бай Х*й съм бил!… Оставката шъ ми искат! На мене! Дали да я дам?! Че как да я дам?! Нъл шъ ма сторят дармадан! (прелита МиГ-29) Ей го тоя пак! Фърчи горе! Нарочно го прави! Да ме разконцентрира! Да ме извади от равновесие! Да падна в канавката! Ей, наглец!…  Да ме упрекват те мене, мене да ме упрекват?! Мене?!… “
Любезното дуо (речитатив): „Успокойте се, успокойте се!“.
Осветлението се променя. Появява се маг Светлина, сподирена от бойна група вашингтонски врачки, брюкселски баячки, медийни магьосници и прочее соросоидални вещици, вещери, вампири и таласъми, въртят се около един вонящ казан, мърморят заклинания против враговете Груйови и мятат вътре „мъх от прилеп, клюн на сова, от усойница отрова, змейска люспа, вълчи зъб, пръча жлъчка, свински пъп“. Маг Светлина се взира в кристалното кълбо: „Ти си спокоен, спокоен, спокоен! Ти си велик, велик, велик! Имаш силен ангел пазител! Ти само се пошегува с тая майка на нацията, пошегува, пошегува, пошегува…“
Магьосниците изчезват, както са се появили.
Кукувицата се обажда без време.
Бай Груй (сепнат): „Махнете я тая кукувица!“.
Любезното дуо: „Няма никаква кукувица, г-н Груй! Счуло Ви се е“.
Накуцвайки, Бай Груй отива при Кариатидата. Ослушва се, гледа нагоре. Оркестърът замира. Бай Груй (a capella): „Няма никой над мен! Аз не съм омърсен! Непорочен съм аз! Мен не могат докопа! Повозих се доста на чужди коне, и доста повозих на колелото без рамка! Няма никой над мен! Над мене – само небе!“.
„Над мене – небе!“, запява Големанов. „Власт ми дай ти на мен!“, включва се бай Ганьо, „Ха-ха-ха!“, кънти присмехулно бай Тошо. „Висшите интереси на Отечеството диктуват…“, пее Големанов. „И магаре да туря, и магаре ще изберат“, допълва бай Ганьо, „Ха-ха-хаааа!“, залива се в мефистофелски смях бай Тошо.
Към историческото трио се присъединява кресчендо-трио – Гочоолу, Дочоолу и Цецо Хаирсъзина. Последният е дегизиран в народна носия, затъкнал нож и пищов в силяха. Пеят страховито : „КметоОвете са наши! Жандармите – и те! Шъ видят гадовете ТЕ!“.
Бай Груй и Кариатидата подхващат красив дует.
Той: „Ето я! Класи над всички! Милата мама Мецанка! Каква осанка! Каква снага! Какъв бюст! Какъв баджак! Лонг бедър!“.
Тя: „Имам мозък!“.
Той: „И мозък има!“
Тя: „Имам мозък! Имам мозък! Имам мозък!“.
Той: „Тя е Ваш`та Майка! Ваш`та Майка! Ваш`та Майка!“.

Тя: „Аз съм Ваш`та Майка! Ваш`та Майка! Ваш`та Майка!“.
На сцената, предвождани от Цецо Хаирсъзина, се изсипват всички придворни на Бай Груй: министри, депутати, кметове, медии, социолози, политолози, певачки, магьосници, вещици, вампири, жонгльори, въжеиграчи, камериерки, гувернантки, олигарси, босове, бандюги, банкери, бухалки, анцузи, мутри, муцуни, сутеньори, кифли и куртизанки на властта.
Силиконките припяват кръшно „Цъфнал ГЕРБ!“. Балетната трупа „Вувузелки“ дотътрузва бял роял. Изобразяват жива картина „Свободата води народа“. В ролята на Свободата, повела народа – Кариатидата, с обнажена знойна гръд, в ролята на Гаврош – Прокопий Шарлатански (първи състав) или Шиши (втори състав).
Изведнъж Бай Груй започва да крещи истерично: „Стига! Стига! Стига! Махнете тая кукувица!“.
Придворните: „Няма кукувица! Сторило ти се е!“.
Придворните (помежду си, приглушено): „Тихо, тихо! Да не чуе! Той не знае! Той не знае! Ах, не знае? Как не знае? Как да знае! Кукувицата му в е главата! Тихо, тихо! Тая кукувица му в главата куха кука!“.
Звук от прелитащ МиГ-29.
Бай Груй: „А това?! Спрете го! Свалете го! Цецо-о-о!“.
Цецо Хаирсъзина стреля с бутафорния пищов към небето.
Придворните: „Е, как да го спрем!? Няма как да го спрем!“.
Цецо Хаирсъзина: „Шефе, има пилот в самолета!“.
Бай Груй (гледа нагоре): „Къш! Къш!“.
Бай Груй се вкопчва панически в Кариатидата, покатерва се на раменете й, после върху главата, възсяда я, маха отчаяно ръце към небето и вика: „Спрете го! Свалете го! Къш! Къш! Аз съм велик! Аз съм цар! Аз съм Бог! Къш! Къш!“.
Придворните завихрят бурен хоровод около възседнатата Кариатида (тя се накланя като кулата в Пиза, но никой не забелязва), пеят лудо „Я раздуй, Бай Груй!“, сцената се тресе, разтриса и продънва, всички дружно пропадат в бездната…
Финалните акорди на „Цъфнал ГЕРБ!“ заглъхват…
ЗАВЕСА

ДУМА

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s