„Българските политици се отнасят с безразличие към културата, защото смятат, че прост и глупав народ се управлява по-лесно. Но според мен го подценяват и ще се наложи да платят много по-висока цена за това, отколкото предполагат“, твърди цигуларят Васко Василев. Снимка: Румен Добрев
На 25 август Васко Василев стартира лятното си национално турне. Виртуозният цигулар ще излезе първо пред публиката в Сандански, където стартира своите Cinema сoncertos. Концертмайсторът на лондонската опера „Ковънт гардън“ ще изпълни музикални теми от филмите „Модерни времена“, „Скайфол“, „Мисията невъзможна“, „Кръстникът“…
На сцената заедно с Василев излиза оркестър и попгрупа. Между тях са китаристът на група „Чамбао“ Тони Кантеро, пианистката Памела Никълсън, барабанистът от Англия Фъргъс Жеранд и испанският диригент Мигел Наваро.
След Сандански турнето продължава в Пловдив на 27 август, в Бургас на 28-и, във Варна на 29-и, във Велико Търново на 30-и. Финалът е в Русе на 31 август. Началният час за всички концерти е 20 часа.
– Ваканцията определено е доста натоварена за теб. Каква е скоростта, с която свириш това лято?
– Всичките ми опити за почивка това лято доведоха за работа (смях). Лятото ми премина между Италия, Испания и Тайланд с кратък скок до България и навсякъде имах концерти и звукозаписи. Но това не ми тежи – като музикант съм свикнал да имам най-много работа, когато всички почиват – празници, ваканции. Сега ми предстои турнето и покрай него ще ходя на море.
– Малко преди да пристигнеш в България участва в твърде ексцентричен концерт – всички музиканти свириха в автомобили! Как се нави на подобна „каскада“?
– Концертът на „Мини“ беше вчера (бел. ред. – в събота) и се получи супер атрактивен. Автомобилите бяха в движение по време на шоуто, но най-голямото предизвикателство се оказа не свиренето, а озвучаването. Никога не бих отказал нещо необичайно като място за изпълнение, това дори много ми харесва, защото те кара да мислиш извън рамките и да екпериментираш – стига, разбира се, да не правиш компромис със звука.
– Как се приемат в консервативна Англия подобни концерти? С какви аргументи би излязъл в спор срещу твърдението, че на класическата музика не й отиват такива изпълнения?
– Музиката е за развлечение, така е възникнала. Тя не е свръх елитарно изкуство. За мен най-важното е да не страда качеството на изпълнението, всичко останало е въпрос на въображение. Класическата музика има своята форма в концертните зали на филхармониите, в оперните театри, но със сигурност има публика и на плажа, на пясъка, и на ледената пързалка, и на тротоара. Не смятам, че едното пречи на другото или го отрича. Понякога си мисля, че на музиката всичко й отива, когато има хора, които да вълнува.
– На турнето в България ще свириш популярни теми от киното. През комерса ли е пътят на културата към сърцето на българина и защо?
– Определението “комерсиална музика” за мен е комплимент. Желанието ми никога не е било да свиря сложни класически произведения самоцелно, а да предложа на публиката един час да съпреживее някаква емоция. Нямам амбиция да я възпитавам и поучавам. Ако някой се вдъхнови, той ще намери своя начин да слуша още повече, да се интересува и да му е приятно. На моите концерти идват много деца, цели семейства и аз искам да хвана въображението им.
– Като малък си участвал във филми. Сега получавал си предложения за киното и би ли се справил с актьорски задачи?
– Много бих искал да опитам. Явно не съм се справил много впечатляващо като малък, защото нямам предложения като голям, ха-ха! Предложих на шега на Ваня Щерева, която ще филмира книгата си “Образов дом”, да ме покани, защото в романа й има герой цигулар…, но не знам дали ще ме вземе (смях).
– Преди години участва в кампании за набиране на средства за „Ковънт Гардън“ с популярни актьори. Има ли финансови проблеми днес вашата опера и как се справяте?
– Непрекъснато участвам в проекти на операта за набиране на допълнителни средства за продукции. Трудно е да се поддържа атрактивен репертоар и продукции, но Кралската опера продължава да държи високо ниво и да не прави компромиси. Все повече политиката ни е да сме отворени към по-широка публика и да сме адекватни на всички съвременни форми за комуникация.
– В криза ли е западната култура, защото българската затъва все повече?
– Не мога да дам категорично мнение, наблюденията ми са от моя личен опит и мога с гордост и благодарност към публиката да кажа, че не усещам кризата. За първи път тази година решихме да направим лятно турне – театрите са 3-4 пъти по-многобройни от залите и съм щастлив да кажа, че са пълни. Проследих турнето на Лили Иванова през пролетта и знам, че и при нея билетите бяха изкупени много по-рано от датите на концертите. Знам, че е трудно, но кризите са полезни понякога, защото отсяват реално това, от което хората наистина имат нужда и за което отделят време. Четох и при вас, че Камен Донев е във възход с моноспектаклите си. Това не е криза, а оценка. В Испания нещата също се подобряват от тази година. Така че аз съм оптимист и докато мога ще правя това, което обичам, без да мисля за кризата.
– Би ли участвал отново в конкурс за директор на Софийската опера? Пламен Карталов как се справя като мениджър на тази мегатрупа? Най-малкото – със зрелищните постановки на открито не инспирира ли голям интерес към елитарно изкуство като операта?
– Аз така и не успях да участвам, когато бях решил, защото се оказа, че съм необразован и не покривам изискванията на конкурса. Нямам преки наблюдения над дейността на Софийска опера и проектите им, но се радвам, ако привличат нова публика.
– Как си обясняваш амбицията си да управляваш подобна сложна структура? Ще можеш ли да съчетаваш непрекъснатите турнета със задълженията на началник?
– От една страна, имам ясна визия какво и как трябва да се промени, от друга – съм наясно от какво не разбирам. Аз нямам амбиция да съм всичко. Така че ако реша някога да се изкуша отново в тази посока, със сигурност ще разчитам на екип от професионалисти, за да може всеки да даде най-доброто от себе си. Вече сме почти в 2015 година, аз живея във въздуха повече, отколкото на земята, и съм убеден, че ако наистина желаеш нещо, е въпрос на организация да го направиш.
– Впрочем – взе ли диплома за висше? Фактор ли е дипломата за самочувствието на един музикант?
– Имам най-красивата диплома за висше образование от Пловдивската академия, ха-ха!
– Честито!
– Благодаря! Това беше едно от най-дълго изпълняваните обещания, който съм давал – към баща ми. Получаването на дипломата ми беше повод да виждам дядо ми по-често и сега цялата академия го познава – той стана по-популярен от мен сред преподавателите и студентите. Но ако говорим сериозно – никога досега не ми е трябвала диплома, за да работя като музикант.
– Би ли се кандидатирал за шеф на опера като „Ковънт Гардън“?
– Защо не?! Само трябва още малко да поостарея и да ми стане скучно… (смях).
– Наблюдавайки политиката в българската култура, как мислиш – би ли могла да се отърси от социалистическия си начин на съществуване?
– Културната политика на всяка държава е един от най-важните аспекти за развитието на обществото й. Неизбежно е, когато държавата ни е в непрекъснат стрес и несигурност, нещата в тази сфера да са наред. Хората, които правят законите, са длъжни да създадат правила и да направят необходимото големи компании да получат мотивация да подкрепят изкуството – данъчни облекчения, справедлива система за разпределение на субсидии, т.н. Едно от най-големите престъпления на политиците ни към творците е да ги оставят без алтернатива и да чакат единствено на държавата! Това е тотално безхаберие!
От времето на Людмила Живкова насам не съм усетил някой да има ясна и адекватна, мащабна визия за посоката и развитието на българската култура. Форум като Асамблея „Знаме на мира”, структурата от читалища и зали по градовете – в това не виждам нищо лошо. Цялата система, създадена навремето, е напълно разрушена. Затова артистите се налага сами да се грижат за себе си – да инвестират, да се развиват и поддържат връзка с публиката.
– В момента бюджетът за култура у нас е 0,5% от държавния бюджет – най-ниският процент в Европа. Защо културата у нас се приема с такова безразличие от българските политици?
– Защото смятат, че прост и глупав народ се управлява по-лесно, но според мен го подценяват и ще се наложи да платят много по-висока цена за това, отколкото предполагат. Изкуството има нужда от система от правила и субсидия, за да има прогрес. Културата е необходимост, както са образователната и здравната система. Тя не може да се самоогранизира и трябва да има начин да се създава разнообразно съдържание, защото наистина не всичко е в това да сме добре нахранени и битово наред.
– Би ли се включил в кампания за уреждане на задължителни правила за достойно заплащане на българските музиканти? Как би ухажвал политиците, за да постигнеш успех?
– Имам самочувствието на човек, който няма нужда от политиците, за да прави това, което обича. И бих подкрепил всеки, които иска правила, за да работи и да има достойно заплащане за труда си. Много е приятно, че в нашата професия имаш критерия “публика” – за мен това е най-важното, защото един артист трябва да живее в пряка връзка със зрителите и винаги да излиза пред тях като на изпит.
Васко Василев: Никой след Людмила Живкова не е ръководил адекватно културата
Сливен ДНЕС и УТРЕ 